Последният довод на кралете [bg]

Представляваха сериозно сборище и Кучето надуши гъстите като супа страх и колебание, които налегнаха хората му на стената. Пръстите заиграха нервно по дръжките на оръжията, множество зъбите прехапаха устни. Той се постара изражението му да остане твърдо и непоколебимо, точно както правеше Три дървета. Точно както се очакваше от един главатар. Без значение колко силно трепереха коленете му.

— Как мислиш, колко са? — попита Логън.

Кучето замислено обходи с поглед долината.

— Осем хиляди може би. Или десет?

— И аз така си мислех — отвърна след кратко мълчание Логън.

— Както и да е, много повече от нас са — добави тихо Кучето.

— Вярно. Но не всички битки се печелят от по-многобройната войска.

— Не, естествено, че не всички. — Кучето продължи да оглежда огромното множество в долината. — Само повечето.

Пред редиците на Бетод кипеше трескава дейност, проблясваха лопати и по цялата ширина на долината се оформяше изкоп със земен насип зад него.

— Окопават се — изръмжа Дау.

— Обича да изпипва нещата този Бетод — каза Кучето. — Бавно и спокойно. И както трябва.

— Иска да е сигурен, че никой от нас няма да се измъкне — кимна Логън.

Кучето чу смеха на Крамок някъде отзад:

— Ние не сме си и помисляли за измъкване, а, момчета?

Сега и знамето на Бетод се появи в долината, по-назад, но по-високо от всички останали. Беше огромно, червен кръг на черен фон. Кучето го изгледа намръщено да се вее на вятъра. Спомни си същата гледка отпреди месеци, в Англанд. Докато и Три дървета, и Кадил бяха още живи. Завъртя език из пресъхналата си уста.

— Крал на шибания Север — промърмори.

Няколко мъже излязоха напред и тръгнаха нагоре към стената. Бяха петима, с добри брони, а този най-отпред беше разперил широко ръце.

— Ще чешем езици — промърмори Дау и се изплю в изкопа пред стената. Петимата наближиха и спряха точно пред постегнатата порта на укреплението. Дългите им ризници леко проблясваха под ярките лъчи на слънцето. Първият имаше дълга бяла коса и едно сляпо око. Всички добре го помнеха. Хансул Бялото око. Изглеждаше остарял, но това се отнасяше и за тях самите. Него беше изпратил Бетод пред стените на Уфрит, за да каже на Три дървета да се предаде, но той го прати на майната си. Пак него замериха с лайна пред Хеонан. И пак той бе изпратен да предложи дуели на Дау Черния, на Тъл Дуру и на Хардинг Мрачния. Дуели срещу първенеца на Бетод. Срещу Кървавия девет. Човекът беше изрекъл много приказки от името на Бетод, беше изрекъл много лъжи.

— Ха, това долу да не е Лайняното око Хансул? — провикна се Дау. — Гледам, още лапаш пишката на Бетод, а?