Последният довод на кралете [bg]

— Не може ли просто да обесим и двамата? — попита бившият затворник, докато го поемаше от ръката му.

— Де да можехме. Колкото и ужасни да са, не можем да минем без тях. Нов крал, нов лорд-маршал, до голяма степен никому неизвестен преди. А войниците се нуждаят от познати командири. — Пое дълбоко въздух и изду гърди. Всеки трябваше да си свърши работата, това е. — Кажи на генерала да влезе — каза, докато издишваше тежко.

— Да, господине. — Пайк задържа покривалото вдигнато и изрева: — Генерал Крой!

Черната униформа на Крой имаше извезана със златни листа яка и беше така силно колосана, че беше цяло чудо как генералът успяваше да се движи в нея. Той се изправи, изпъна се и тялото му потрепери, когато отдаде чест. Поздравът му беше безупречен, всяка извивка на тялото му беше в съответствие с устава, но въпреки това някак успя да демонстрира ясно и презрението, и разочарованието си.

— Ако позволите първо да ви поздравя — изръмжа Крой, — лорд-маршале.

— Благодаря, генерале. Много мило.

— Сериозно повишение за човек така млад, така неопитен…

— Професионален войник съм от дванайсет години. Бил съм се в две войни, в няколко битки. Явно Негово величество кралят ме смята за достатъчно опитен.

— Разбира се, лорд-маршале — покашля се Крой. — Но сте още нов във висшето командване. По мое мнение ще постъпите мъдро, ако се опрете на опита на някой по-възрастен.

— Напълно съм съгласен с вас.

Едната вежда на Крой се повдигна едва доловимо.

— Радвам се да го чуя.

— И този човек, без капка съмнение, ще е генерал Паулдър. — Трябваше да му се признае, лицето на Крой дори не помръдна. Единственото, което издаде смайването му, бе тихо изсвирване от едната му ноздра. Ако при влизането в шатрата беше просто наранен, сега бе напрано съкрушен. Точния момент да забиеш до дръжка острието, реши Уест.

— Винаги съм бил голям почитател на командния подход на генерал Паулдър. Устремът му. Енергичността му. За мен той е въплъщение на перфектния командир.

— Безспорно — процеди през зъби Крой.

— Мненията ни съвпадат в много области. Има само един важен въпрос, по който не можахме да постигнем съгласие.

— Нима?

— Вие, генерал Крой. — Лицето на Крой придоби цвета на току-що оскубано пиле, а бледите щрихи на презрение в изражението му бързо се смениха с непогрешимия оттенък на ужаса. — Паулдър е на мнение, че трябва незабавно да бъдете освободен от командния си пост. Но аз съм за това, да получите още един шанс. Сержант Пайк?

— Господине — бившият затворник пристъпи отривисто и му подаде писмото. Уест го взе и го показа на Крой.