![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Коска облиза пожълтелите си зъби и се изсули от сепарето, за да си прибере ножа.
— Между другото, едно време бях ненадминат в хвърлянето на ножове.
— Пък на мен ми се лепяха всички красавици. — Глокта прокара език по празните си венци. — Времената се менят.
— И аз така знам. Менят се. Новите правила означават нови тревоги, а тревогите означават работа за хора с моята професия.
— Може да се окаже, че съвсем скоро и аз ще имам нужда от специфичните ти умения.
— Мога да кажа само, че няма да ви откажа. — Коска надигна бутилката и пъхна език в гърлото й, за да изсмуче последните капки. — Кесията ми е празна като пресъхнал кладенец. Дотолкова, че дори нямам кесия.
Тук поне мога да помогна. Глокта се огледа за нежелани погледи и подхвърли нещо на грубия плот на масата, което тропна, подскочи, завъртя се и накрая спря пред Коска. Наемникът го взе с два пръста, поднесе го под светлината на свещта и се загледа в него с едно кървясало око.
— Това, изглежда, е диамант.
— Смятай се за нает. Смея да твърдя, че можеш да наемеш и няколко съмишленици, които да ти помагат. Надеждни мъже, които не плямпат нагоре-надолу и не задават въпроси. Няколко добри момчета, които да помогнат в една работа.
— Искате да кажете, няколко лоши момчета, нали?
— Е. — Глокта се усмихна широко и разкри дупките във венците си. — Всичко е въпрос на гледна точка. Дали си работодателят, или обектът на работата.
— Предполагам, че е така. — Коска захвърли празната бутилка на кривите дъски на пода. — И каква е работата, началник?
— Засега просто да чакате и да не се набивате на очи. — Наведе се назад и щракна с пръсти на една намусена сервитьорка. — Още една бутилка от каквото пие приятелят ми!
— А после?
— Убеден съм, че ще имам работа за вас. — Наведе се с мъка напред и прошепна: — Между нас да си остане, дочух слухове, че гуркулите идват насам.
— Пак ли те? — направи кисела физиономия Коска. — Нужно ли е наистина? Тези копелета не играят по правилата. С техните бог, праведност и вяра. — Той потрепери. — Изнервят ме.
— Както и да е, който и да почука на вратата, сигурен съм, че ще успея да организирам един последен отпор, отчаян и без всякакви изгледи за успех. В края на краищата не е като да ми липсват врагове.
Момичето стовари една пълна бутилка на разкривената маса пред Коска и очите на наемника светнаха.
— А загубените каузи — каза, — любими са ми.
Особеностите на командването
Уест седеше в маршалската шатра и с отчаяние се взираше в празното пространство пред себе си. През последната една година не беше прекарал и минута в бездействие. А сега изведнъж се оказа, че няма нищо за правене, освен да седи и чака. Непрестанно очакваше маршал Бър да отметне покривалото на входа и скръстил ръце на гърба си, да застане пред картата. Непрестанно очакваше да забележи в лагера успокоителното му присъствие, да чуе боботещия му глас да вкарва в правия път някой своенравен офицер. Но, естествено, това нямаше да се случи. Нито сега, нито някога.
Отляво на масата седеше щабът на генерал Крой, в строгите си, зловещи и както обикновено, безупречни униформи. Отдясно седяха офицерите на Паулдър, с небрежно разкопчани най-горни копчета на куртките — неприкрито оскърбление към отсреща седящите. Приличаха на надути пауни с разперени опашки. В погледите, които си отправяха двамата велики генерали, докато седяха в очакване на кралския указ, се четеше пълното недоверие на вражески армии на бойното поле. Този дългоочакван указ щеше да издигне един от тях до Висшия съвет и да попари завинаги надеждите на другия. Указ, който щеше да оповести името на новия крал и неговия нов лорд-маршал.
Естествено, това щеше да е или Паулдър, или Крой, затова те очакваха нетърпеливо окончателната си победа над другия. А междувременно армията, и в частност Уест, седеше на едно място, като парализирана. Безсилна. Далеч на север Кучето и хората му, които бяха спасили живота на Уест повече пъти, отколкото можеше да си спомни, сигурно вече се биеха за живота си и гледаха отчаяно към хоризонта, откъдето нямаше да дойде помощ.