Последният довод на кралете [bg]

В единия край на вмирисания салон имаше самостоятелни сепарета — потънали в мрак кутийки под сводестите тавани и пълни с още по-окаяни пияници. Какъв човек може да очакваш да срещнеш в такава обстановка? Глокта спря пред последното.

— Гледай ти, гледай ти. Не очаквах да те видя отново жив.

Никомо Коска имаше още по-окаян вид, отколкото при първата им среща, ако това въобще беше възможно. Беше се проснал, облегнат на мърлявата стена, с провесени надолу ръце и с увиснала на една страна глава. Почти не отвори очи, докато Глокта се наместваше с мъка на стола срещу него. Кожата му изглеждаше прозрачно бяла на оскъдната светлина на свещта. Имаше огромни торбички под очите, а лицето му бе силно изпито. Обривът на врата беше още по-зачервен и бе плъзнал нагоре по челюстта му като лоза по древни руини. С още малко усилия ще придобие здравия вид, на който се радвам аз.

— Началник Глокта — изхриптя грапав като кората на дърво глас. — Радвам се, че сте получили съобщението ми. За мен е огромно удоволствие, че можем да подновим познанството си, противно на всякаква логика. Виждам, че господарите ви не са възнаградили усилията ви в Дагоска с прерязване на гърлото, а?

— Бях също толкова изненадан, но уви, не. Естествено, има предостатъчно време за това. Как беше в Дагоска след заминаването ми?

Стириянецът изду бузи.

— Щом питате, пълна бъркотия. Много мъртви. Много поробени. Ама така става, като поканиш гуркулите на вечеря, а? Лош край за свестните, още по-лош за лошите. Лош край за всички. Приятелят ви Висбрук беше един от тях.

— Доколкото разбрах, прерязал си е гърлото. За огромната възхита и бурните аплодисменти на обществеността. Ти как се измъкна?

Едното ъгълче на устата на Коска се повдигна, сякаш искаше да се усмихне, но не му стигнаха силите.

— Преоблякох се като слугиня и изчуках когото трябваше, за да ме пуснат.

— Страшно изобретателно. Но далеч по-достоверно ми звучи версията, в която отваряш градските порти на гуркулите в замяна на свободата си. Чудя се, на твое място, дали бих направил същото? Най-вероятно да. Извадихме късмет значи.

— Казват, че късметът е като жена. Умилква се на онези, дето най-малко я заслужават.

— Сигурно е така. В моя случай хем нямам късмет, хем не го заслужавам. Но появата ти в Адуа в точно този момент е истинска щастлива случайност. Времената са… неспокойни.

Отнякъде дойде цвърчене, после шумолене и един огромен плъх пробяга под стола на Глокта и спря на средата на пода. Коска тромаво зарови ръка под лекьосаното си палто и рязко я измъкна навън. От нея излетя нож и се заби в дъските на пода, на цяла крачка встрани от целта. Плъхът остана на място, достатъчно дълго, за да му засвидетелства презрението си, после побягна между краката на маси, столове и опърпаните ботуши на клиентите.