![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Стената изглежда добре! — викна му Логън.
Тръпката се обърна, насъбра слюнка и се изплю през рамо.
— Ъхъ — изръмжа той и пак се обърна на другата страна.
— Като почне битката — наведе се Крамок, — ще трябва да си пазиш гърба от този, Кървави девет.
— И аз така мисля. — Разгарът на битката е подходящ момент за уреждане на сметки с някой от своите. След края на мелето на никой не му прави кой знае какво впечатление дали човекът е наръган отпред или отзад. Всички са заети да се вайкат за собствените си рани, да копаят за мъртвите или да бягат. Логън изгледа продължително едрия планинец. — Като почне битката, ще се оглеждам за много мъже. Не сме чак толкова близки, че да те изключа от групата.
— Аз също — каза Крамок и на брадатата му физиономия грейна широка усмивка. — И на двамата ни се носи славата, че почне ли клането, не подбираме много кой го отнася. Но това не е чак толкова лошо. Многото доверие прави човека небрежен.
— Многото доверие ли? — Беше минало дълго време откакто Логън беше имал много от нещо, като се изключат враговете, естествено. — Ще се кача да видя дали не са видели нещо — посочи с палец към кулата.
— Дано да са! — потри дебели длани Крамок. — Надявам се копелетата да се появят днес!
Логън скочи от стената и тръгна през така наречената крепост. Мина покрай насядали на групи северняци и планинци. Едни ядяха, други си говореха, трети почистваха оръжия, а няколкото, които бяха стояли на пост през нощта, спяха, увити в одеялата си. Мина покрай кошарата с овцете, чиито брой беше намалял значително. Стигна до импровизираната ковачница до бараката, в която държаха камъка. Няколко покрити със сажди мъже работеха с меховете, а друг изливаше разтопено желязо в калъпи за върхове на стрели. Ако Бетод се появеше, щяха да се нуждаят от ужасно много от тях. Започна да изкачва две по две изсечените в скалата стъпала, които водеха до върха на кулата.
Горе имаше грамадна купчина камъни, приготвени за хвърляне и шест големи, пълни със стрели бъчви. До прясно иззидания парапет стояха най-добрите им стрелци, хора с остър поглед и добър слух, които в момента се взираха в далечината за появата на Бетод. Сред тях видя Кучето. От едната му страна стоеше Мрачния, а от другата — Тъл.
— Главатар! — Логън все още се усмихваше всеки път, когато го казваше. В продължение на много време беше обратното, но според него сега нещата вървяха по-добре отпреди. Най-малкото, никой не беше изплашен през цялото време. Не и от собствения си главатар. — Вижда ли се нещо?
— Доста неща. — Кучето се усмихна и му подаде манерката си.
— Хъ — каза Мрачния. Слънцето изгряваше над планините, пронизваше облаците с ярки лъчи, прогонваше сенките по суровата земя и изпаряваше утринната мъгла. Отпред, горди и невъзмутими, се издигаха възвишенията от двете страни на долината, с покрити с жълто-зелена трева и папрат склонове и оголени кафяви скали по върховете. В подножието им лежеше притихналата долина, с тук-там бодливи трънаци и ниски дървета, прорязана от коритата на пресъхнали потоци. Беше точно толкова безлюдна, колкото и вчера, колкото онзи ден, колкото в деня на пристигането им.
Гледката извика спомени от младостта му, когато се изкачваше във Височините сам. Оставаше там с дни, мереше сили с планината. Отдавна, преди да получи име, което всеки бе чувал. Преди да имаше жена и деца. Преди жена му и децата му да бяха обратно при пръстта. Щастливите долини от миналото. Пое дълбоко планинския въздух и издиша тежко.
— Бива си я гледката, така е, но имах предвид нашия стар приятел.
— Имаш предвид Бетод, негово кралско северняшко величество? Не. Нито следа от него.
Тъл поклати голямата си глава.
— Ако беше тръгнал насам, досега щяхме да сме го забелязали.
Логън завъртя малко вода из устата си и я изплю през парапета. Проследи я с поглед, докато не падна на скалите отдолу.
— Може да не се е вързал. — Мисълта за това не беше никак лоша. Отмъщението е чудесна идея, но отдалеч, приближи ли, спира да е толкова примамливо. Особено когато те превъзхождат десет към едно и няма накъде да отстъпваш.
— Може и да не дойде — каза Кучето обнадежден. — Как е стената?