Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
И днес това бе станало.
Гнусната психологическа война, която някой водеше срещу нея, разглеждането на снимките на убитата жена. Не знаеше нищичко за пресния копър, но очевидно той е бил последната капка.
Сега Рийс щеше да се извини, а той не искаше да слуша извинения. Вероятно щеше да му каже, че й се налага да си тръгне, да намери нов подслон за изтерзаната си душа, а той не бе готов да я пусне. Не искаше да я загуби.
А това му се стори унизително.
Рийс се върна в кабинета, ухаеща на сапун и с мокра коса. Броуди забеляза, че бе положила усилия да скрие факта, че е плакала. А мисълта, че бе седяла във ваната разплакана, го накара да потръпне.
— Броуди, толкова…
— Направих супа — прекъсна я той. — Не е пиле по мексикански, но ще ти се наложи да се задоволиш с нея.
— Направи супа?
— По рецепта на майка ми. Отваряш консерва, изсипваш съдържанието в купа, мяташ я в микровълновата. Световноизвестна рецепта.
— Звучи невероятно вкусно. Броуди, съжалявам, ужасно ме е срам.
— Но си гладна, нали?
Тя притисна ръце към слепоочията си. Устните й затрепериха.
— Недей — заповяда й той строго, но Рийс долови отчаянието зад твърдия му тон. — Изчерпах лимита си за нежности. Искаш ли супата или не?
— Да — кимна тя и отпусна ръце. — Искам супа. Ти няма ли да ядеш?
— Направих си сандвич, докато ти си отспиваше виното.
Рийс издаде звук — нещо между смях и изплакване.
— Не мисля всичките тези неща, които ти надрънках.
— Млъкни и яж.
— Моля те, остави ме да ти кажа.
Той сви рамене, сложи купичката със супа на масата и я забеляза да примигва изненадано, когато добави препечените филийки с масло.
— Наистина не ги мисля. Груб си, но това ми помага. Не си егоист. И не искам да отиваш по дяволите.
— Е, отиването в ада не е твое решение.
— Не си спомням дали съм казала още нещо, за което да се извиня. Ако искаш да се махна, ще го направя.
— Ако възнамерявах да те изритам навън, защо тогава си дадох толкова труд да направя супа по рецептата на майка ми?
Рийс пристъпи към него, обви ръце около врата му и притисна лице в гърдите му.
— Просто се разпаднах.
— Не, не се разпадна.
Броуди не можа да се въздържи и притисна устни към главата й.
— Беше обикновена пияна скандалджийка.
Настани я на стола, наля си кафе и седна срещу нея.
Рийс опита супата и си призна всичко.
— Изпокарах се с всички. Слава Богу, населението в града не е многобройно. Но скандалите ме оставиха безработна и вероятно бездомна. Предполагам, че щях да остана и без любовник, ако той не беше толкова дебелокож.
— Искаш ли ги обратно? Имам предвид работата и апартамента.
— Не знам — отговори тя, като отчупи парченце хляб и го изрони в чинията си. — Мога да приема днешния ден за знак, че е време да си тръгна. А много ме бива да тълкувам знаци.
— И къде ще отидеш?
— Разумен въпрос. Мога да се просна ничком пред Джоуни и да й обещая, че никога вече няма да спомена за пресни подправки.
— Или да се върнеш на работа утре и да застанеш пред печката.
Тя го изгледа объркано.
— Просто така?
— Днешната разправия със сигурност не е първата в ресторанта. Какво всъщност искаш, Рийс?
— Да върна нещата назад. Но след като не мога, трябва да се справя с последствията.
Този път лапна отчупеното парче хляб.
— Утре ще поговоря с Джоуни и ще разбера как стоят нещата.
— Нямах това предвид. Искаш ли да напуснеш града, или искаш да останеш?
Рийс се надигна и отиде до мивката. Натопи купичката и отвърна:
— Харесва ми да се разхождам из града и околностите. Приятно ми е хората да ми махат при среща или да спират да си поговорим. Харесвам смеха на Линда-Гейл и песните на Пийт, докато мие чиниите. Въздухът е свеж, а скоро и цветята ще разцъфнат. Но има и други места с красиви гледки и дружелюбни хора. Проблемът е, че ти не си там. Така че искам да остана.
Броуди, отиде до нея и с невероятна нежност погали косата й.
— Аз също. Искам да останеш.
Целуна я бавно и нежно. Тя обви ръце около врата му.
— Ако нямаш нищо против, знам, че вече си създаде доста проблеми заради мен днес, но ако нямаш нищо против, покажи ми какво искаш — каза Рийс, като се притисна към него.
Излязоха от кухнята прегърнати.
— Поглези ме — помоли тя.
— Точно това си мислех да направя.
— Не — засмя се тя весело. — Поглези ме, като ми повтаряш, че искаш да остана в града.
— Жените вечно искат уверения в любов — изсумтя Броуди, като я побутна към всекидневната. — Да, искам да останеш.