Игра на сенки (Приказки за любовта)

И близо до божествата в стъкления шкаф и в останалите шкафове на дядо ми стояха, висяха или лежаха още много същества и прибори, нанизи от дървени перли като молитвени броеници, рола от палмови листа, с надраскани по тях староиндийски букви, имаше костенурки от зелен стиатит, малки божествени фигурки от дърво, от стъкло, от кварц, от глина, плетени копринени и ленени покривки, месингови чаши и блюда и всичко това произлизаше от Индия, от Цейлон, от Райския остров, с папратовите дървета и обраслия с палми бряг. Имаше и кротки, с очите на кошута сиамци от Сиам или от Бирма и всичко миришеше на море, на подправки, на далечина, на канела и сандалово дърво, всичко бе минавало през кафяви и жълти ръце, овлажнявано от тропически дъжд или от водите на Ганг, сушено на екваториалното слънце, засенчвано от джунгла. И всички тези неща принадлежаха на дядо, а той, старият почтен властник, с широка бяла брада, знаещ всичко, по-могъщ от баща и майка, притежаваше още много други неща и сили. Негови бяха не само индийските божества и дреболии, всичко това резбовано, рисувано, посветено в тайни, чаши от кокосов орех и ковчежета от сандалово дърво, зала и библиотека, той беше още и магьосник, всезнаещ, мъдрец. Разбираше всички езици на хората, повече от тридесет, може би също и божествата, може би и звездите. Умееше да пише и говори на пали и санскрит. Знаеше канарезиш, бенгали, индустански, сингали и пееше такива песни. Запознат беше с молитвените упражнения на мохамеданите и на будистите, макар да беше християнин и да вярваше в триединния Бог. Дълги години и десетилетия бе живял на Изток в горещите опасни страни, пътувал с лодки и биволски коли, яздил на коне и мулета, никой не знаеше така уверено както него за това, че нашият град и нашата страна са само малка част от земята, че хиляди, милиони хора бяха от друга вяра, различна от нашата, имаха други нрави, езици, цвят на кожата, други божества, добродетели и пороци от нашите. Обичах го и го почитах и се боях от него. Пак от дядо очаквах всичко, нему доверявах всичко и непрестанно се учех от него и от преоблечения му в одеждата на божество бог Пан. Този човек, баща на моята майка, седеше сред гора от тайни, както лицето му бе обгърнато от бялата брада, от очите му искреше доверие в света, струеше ведра мъдрост, все едно дали самотни знания или божествена шеговитост. Познаваха го хора от много страни, уважаваха го и го посещаваха, говореха с него на английски, френски, индийски, италиански, малайски и след дълги разговори, отново без следа отпътуваха, може би негови приятели, негови пратеници, може би слуги или довереници. От дядо необяснимия, непостижимия, аз знаех също, че възникваше тайната, която обгръщаше моята майка, тайното, прастарото, и тя бе била дълго в Индия, и тя можеше да говори и да пее на малайски и на канарезиш. С побелелия дядо мама разменяше думи и пословици на чужди магически езици и както той, и тя от време на време притежаваше усмивката на непозната, забулената усмивка на мъдростта.