Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Игра на сенки (Приказки за любовта)
Игра на сенки (Приказки за любовта) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на сенки (Приказки за любовта)

Электронная книга - «Игра на сенки (Приказки за любовта)». Краткое содержание книги:

Прелестта на разказите на Херман Хесе (1877–1962) се корени в това, че тези пъстроцветни кристали притежават тайната на капките роса — и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на един от най-големите писатели на ХХ в. извира красотата на живота, но дебне и безумието на света.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 106
Перейти на страницу:

Бях едно живо и щастливо момче, играех с красивия многоцветен свят, навред се чувствах като у дома си, не по-малко сред животните и растенията, както и в джунглата на собствените ми фантазии и сънища, радвах се на моите сили и способности, на горещите си желания да бъда повече ощастливен, отколкото изтощен. Още тогава упражнявах някои вълшебнически изкуства, без да го зная, по-съвършено, отколкото те в по-късно време отново ми се удаваха. Лесно спечелвах любов, лесно спечелвах влияние над другите, с лекота се оказвах в ролята на предводител или на ухажван, или на тайнствен. По-млади другари и роднини аз години наред държах във внушаващата страх вяра, че действително имам вълшебническа сила и власт над демоните и че зная заклинание за скрити съкровища и пари. Дълго бях живял в рая, макар родителите ми твърде рано да ме запознаха със змията. Дълго трая моята детска мечта, светът ми принадлежеше, всичко беше настояще, всичко стоеше подредено наоколо ми като красива игра. Ако понякога у мене се надигаше някаква незадоволеност или копнеж, то изглеждаше, че радостният свят винаги ме закриля и несъмнено така най-често лесно откривах пътя в другия, по-свободния, не-оказващия съпротива свят на фантазиите, и връщайки се от тях, намирах външния свят отново прелестен и заслужаващ да се живее. Дълго живях в рая.

В малката градина на моя баща имаше кафез от летвички, където бях оставил да живеят домашни зайчета и един скован гарван. Там прекарвах безкрайни часове, лежах дълго като в древно време в топлината и удоволствието, че притежавам нещо, стоях там, питомните зайчета миришеха на живот, на трева и мляко, на кръв и зачатие, а гарванът, с черното си сурово око, осветяваше като лампа вечния живот. На същото място прекарвах безкрайни вечери на запален остатък от свещ до тихите сънливи животни, сам или с един приятел, и нахвърлях планове за издирване на огромни съкровища, за намиране на корена алраун и за победоносни рицарски походи, за потребността светът да бъде освободен, накъдето пращах разбойници, избавях нещастници, освобождавах затворници, освобождавах ограбени граждани, а предатели пращах да бъдат разпнати на кръст, прощавах на вероломни васали, спечелвах кралски дъщери и разбирах езика на животните.

В просторната зала с книгите на моя дядо имаше една необикновено голяма и тежка книга, в нея се ровех и четях често. В моята неизчерпаема книга откривах стари чудни картини, често попадах на тях още при първото отваряне и листата ме посрещаха светли и подканващи, често търсех дълго и не ги намирах, те бяха изчезнали, омагьосани, като че ли никога не са били. В тази книга имаше една безкрайно красива и неразбираема история, която често препрочитах. И тя не можеше да се намери винаги, часът трябваше да е благоприятен, тя много пъти съвсем изчезваше и се криеше, често сякаш си сменяше местожителството. Понякога при четене се явяваше странно приветлива и почти разбираема, друг път — съвсем неясна и заключена като вратата на покрива, зад която понякога в здрача можеха да се чуят духове — как те се кискаха или стенеха. Всичко беше пълно с реалност и всичко беше пълно с вълшебство, и двете съществуваха близо едно до друго, и двете ми принадлежаха.

Също и танцуващото божество от Индия, което стоеше в богатия със съкровища стъклен шкаф на дядо, не винаги бе едно и също, нямаше винаги еднакво лице и не във всеки час танцуваше същия танц. Понякога то беше странно божество и с някак шеговита фигура, както в чуждите и непонятни страни, направено от чужди и непонятни народи и почитано от тях. В други времена бе вълшебно произведение, пълно със значимост, безименно, злокобно, жадно за жертви, зло, строго, несигурно, присмехулно и затова изглеждаше, че ме дразни, за да си отмъсти, че аз някак му се присмивам. То можеше да променя погледа си, макар да бе направено от жълт метал. Понякога гледаше накриво и отново в други часове вече бе изцяло символ — нито грозно, нито красиво, нито зло, нито добро, нито смешно, нито страховито, а просто старо и измислено като някаква древна руна, като петно от мъх на някоя скала или рисунка на камък, и зад неговата форма, зад лицето и образа му живееше бог, вестител на безкрайното, което навремето като момче почитах без име не по-малко, а по-късно го знаех, тогава можех да го нарека Шива, Вишну, тъй като това бе бог, Живот, Брама, Атам, Тао, или Вечната майка. То беше баща, беше майка, беше жена и мъж, слънце и луна.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 106
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)