![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
В главата ѝ се мярна мисълта, че ако животното се обърне и ги види, нямаха никакъв шанс въпреки кукритс. А човекът в мрежата? Дали е мъж или жена? От колко ли време е там? Жив ли е или мъртъв?
Джек свали раницата си колкото може по-тихо. Нанси го гледаше ужасена и сс питаше какво планира. Сигурно няма да се опита да я прогони, каза си тя. От друга страна, възможно беше да успее, макар че тя не знаеше нищо за начина, по който се бият големите кафяви мечки. Животното можеше и да се обърне и просто да откъсне главата на Джек, а после да погне и нея. Джек отвори най-горното джобче на раницата и извади дълга пластмасова тръба с размерите на точилка. Ужасно ѝ се искаше да го попита какво ще прави, но знаеше, че не бива да вдига шум.
Той ѝ махна да се върне в храсталаците и докато го правеше, Нанси осъзна какво беше извадил от раницата. Това беше сигнална ракета, която сс използва, когато си се изгубил в пустинята или в планината и знаеш, че те издирват. Джек се изнесе от пътеката, изпъна ръка, насочи сигналната ракета към мечката вместо нагоре към небето и дръпна въженцето в основата ѝ.
Чу се силен гръм, много по-шумен, отколкото Нанси очакваше, последван от ослепителен блясък и съскане, което продължи няколко секунди и утихна. Когато най-сетне се съвзе и погледна към пътеката, мечката вече я нямаше и всичко, което беше останало от сигналната ракета, бе острата миризма и разнасящият се вече пушек, който висеше над пътеката и постепенно потъваше в джунглата на около четирийсетина метра вляво от тях.
- Бързо - каза Джек, - преди да се е върнала.
Те се измъкнаха от шубраците и забързаха по пътеката към мрежата. Сега, когато стояха точно под нея, видяха, че хванатият в нея човек беше китаец, облечен в мръсна униформа. Дясната му ръка висеше настрана, но продължаваше да стиска кукри. Нанси попита неуверено:
- Войник ли е?
- Така мисля, макар че май не е въоръжен. Питам се откога ли е там горе.
- Как ще го свалим?
Джек се обърна и я погледна изненадан, сякаш изобщо не му беше минавала такава мисъл.
- Трябва да го свалим - настоя тя твърдо. - Едва ли е опасен, а и сигурно вече е умрял.
Джек поклати глава и отиде при дънера на дървото. Другият край на въжето беше вързан за скала, която стърчеше от земята близо до дървото и малко встрани от пътеката. Това беше противотежестта. Сигурно някъде имаше клопка, която задейства мрежата, когато някой се препъне в нея, и тя полита нагоре. Той вдигна кукрито, за да среже въжето, когато Нанси извика:
- Недей! Ще си счупи врата, ако го срежеш. Хвани въжето по-нагоре, аз ще го срежа и ти ще успееш да го спуснеш бавно.
Джек изръмжа, но изпълни желанието ѝ. Хвана въжето и го преметна през един от по-здравите клони, за да поеме мрежата и нейния товар. Нанси вдигна кукрито, прицели се в обтегнатото въже, завързано за скалата, и след това с удар, който вдигна искри, го сряза право в средата. Тежестта на китаеца повдигна Джек на пръсти с вдигнати във въздуха ръце. Нанси хвърли ножа и бързо се втурна под мрежата, опитвайки се да я хване.
- Спусни го още малко - викна тя.
Джек се опита да се изпъне повече, после подскочи и освободи малко от въжето и китаецът се спусна още трийсетина сантиметра към протегнатите ръце на Нанси. Тя го подхвана и когато Джек пусна въжето, Нанси и мъжът в мрежата се стовариха на земята. Малко натъртена, но без сериозни наранявания, журналистката скочи на крака. Стана ясно, че мъжът в капана беше още жив. Той стенеше от болка, свит в позата на ембрион.
- Вероятно спазъм - обясни Джек. - Сигурно е прекарал дълго време във въздуха и кръвообращението му се е прецакало.
- Какво можем да направим?
- Нищо.
- Джек, поне се опитай да му дадеш малко вода.
Той я послуша и допря шишето си до устните на мъжа. Китаецът очевидно не представляваше опасност за тях. Имаше вид, сякаш никога нямаше да успее да се изправи отново. Във всеки случай, беше невъоръжен и все още в мрежата. Не можеше да определи на колко години е, може би на трийсетина, реши Нанси. Надникна да види лицето му: беше хубавец с остри скули. Виждаше се, че е висок, макар още да беше свит в мрежата.