Царството [calibre 1.48.0]

- Преди да си се отнесла съвсем, не забравяй, че този полковник може да е от хората, които издирват Антон - Той стрелна поглед назад към дървото. - Край на тия самарянски изпълнения, докато не ни каже кой е и какво прави тук. Ще го вържа, преди да си е възвърнал силите.

- Не можем да вържем офицер от китайското разузнаване - възрази тревожно Нанси.

- И защо? После ще го пуснем да си върви. Иначе просто няма да ни каже нищо.

- Представи си в какви неприятности може да ни забърка. Това е лудост.

- Нанси, ние току-що му спасихме живота. Нямаме представа кой е, може да е опасен. Освен това има вероятност да знае къде е Антон. Не, трябва да го вържа. Той щеше да направи същото, ако беше на наше място.

Джек дръпна бутилката с вода от ръката ѝ и забърза обратно към китайския офицер, който ги чакаше. Клекна до мъжа, бързо наряза няколко парчета от увивното растение и се зае да връзва глезените и китките му. Все още превит от болки, китаецът не оказа съпротива.

Беше прекалено слаб и главата му се люшкаше, докато американецът го въртеше насам-натам. Щом свърши работата си, Джек сс надигна.

- Добре, а сега можеш да започнеш да ни разказваш какво правиш тук в гората.

Офицерът вдигна с усилие глава и се вторачи в бутилката с вода.

- Да, ще ти дам още, но първо трябва да отговориш на въпросите ми.

Очевидно беше, че Дзиен изпитва силни болки, но все пак успя на пресекулки да отговори:

- Търся един човек.

Джек кимна.

- Бял човек? Антон Херцог?

Настъпи пауза, докато полковник Дзиен събираше сили да отговори. На лицето му се изписа объркване.

- Да.

Нанси клекна до Джек. Не можеше повече да понася това и грабна бутилката от ръката му.

- Ето, пийни.

Тя доближи бутилката до устните му и го остави да пие, докато не се дръпна, за да си поеме дъх.

- Защо го търсиш? - попита тя. - Смятате го за шпионин?

Мъжът не отговори и това я ядоса. Не желаеше да го кара да страда, но отчаяно искаше да научи всичко, което знаеше той.

- Виж, ще те развържем, ще ти дадем храна и вода и ще ти помогнем, ако ти ни помогнеш. В противен случай ще умреш тук в джунглата. Ние също се опитваме да намерим белия мъж.

Китаецът направи усилие да заговори:

- Той не е шпионин, но е опасен човек.

- Защо смятате, че е опасен?

Китаецът отново замълча и с голямо усилие и болки се намести по-удобно върху дънера.

- Той разполага с информация и аз трябва да го намеря.

Нанси се наелектризира, когато чу това. Внезапно интуицията я накара да заговори бързо:

- Той знае къде с Черната книга, нали? Книгата Дзян. Това имаш предвид, нали? Кажи ни. Сигурно затова го търсиш.

Мъжът кимна. Нанси не можеше да каже дали той се изненада, че тя знае какво търси. Вероятно удивлението му беше стигнало върха си: беше хванат в мрежа, едва избегна участта да стане храна на мечка, а сега го разпитваха двама западняци, и то дълбоко в джунглите на Пемако. Нанси погледна към Джек. Беше се вторачил невярващо в китаеца.

Внезапно и той се намеси: