Царството [calibre 1.48.0]

Нанси успя да се изсмее, макар и дрезгаво. После се загледа как той изчезва през изхода на палатката. Чувстваше се малко по-добре. Усещането за изтощение беше толкова силно, сякаш не можеше да продължава повече. Да, наистина не беше продължила, напомни си тя. Тялото ѝ просто беше поискало почивка от цялата лудория. То само беше решило, че му стига толкова, независимо какво искаше съзнанието ѝ.

Сега, когато четиримата мъже бяха излезли, палатката беше много по-студена. Джек се появи и ѝ подаде алуминиева чиния с цампа и канче с чай.

- Закон в хотела, коса черта, болницата е, че трябва да опразниш и двете съдини. Никакви оплаквания и едва тогава ще преоценим твоя случай.

Това не е толкова лошо, помисли си Нанси с усмивка. Чувстваше се относително уютно и затоплена, а Джек ѝ стоеше на крака, макар слугувансто му да беше доста театрално. Сигурно се беше тревожил за нея. Много естествено, защото сигурно не искаше да изгуби човека с чековата книжка заради тази опасна планина. Винаги гледай работодателите ти да са живи - сигурно това е неговата мантра. Вероятно е несправедлива. Може би е бил искрено загрижен за нея. Тя започна да осъзнава, че той съвсем не е такъв наемник, какъвто го беше обрисувал Кришна.

Херцог трябва да е корав мъж, каза си тя, макар да е на шейсетина години. Това изкачване беше достатъчно трудно дори за човек на нейната възраст, а ѝ бяха казали, че той продължава да се катери по скалите. За да ходиш по планините, са нужни физическа сила и воля. На неговата възраст обаче силата на волята трябва да преобладава, за да компенсира напълно намаляващите сили на тялото. За да осъществи това изкачване на тази възраст, трябва да е човек с желязна воля. Или, сети се тя мрачно, магьосник, способен с магии да се катери по тези древни клисури, изкривявайки свойствата на материалния свят. Не, това не е възможно, но кое всъщност е възможно и кое не? Вече не знаеше и не можеше да си представи.