Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Казват да се насладим на студа, докато можем - изсмя се Джек, защото също беше в приповдигнато настроение. - Скоро ще се спуснем четири-пет хиляди метра надолу и ще стане страшно горещо.
Беше ѝ трудно да повярва, но не след дълго потеглиха отново и след около час мъглата изчезна и тя можеше ясно да вижда пътеката пред тях и околността. Намираха се в горния край на тучна тропическа долина. Пътеката пред тях приличаше на гравирана лъкатушеща черна линия по стръмните сипеи. Очакваше ги спускането, приятно разнообразие след безмилостното изкачване през последните дни.
Крачеха бавно надолу и постепенно сипеите започнаха да се покриват с растителност. Първо - високи до глезените папрати джуджета, после - стигащи до кръста храсталаци. Когато се спуснаха на около три хиляди метра, се завърнаха и дърветата. Както шерпите бяха предсказали, започнаха да си свалят дрехите. Първо палтата от овча вълна, после чубите. Слънцето се издигаше точно над главите им и на небето нямаше нито едно облаче, което да им предложи сянка - само безупречно лазурно небе, а около тях - все по-пищна растителност.
Пътят им се виеше през джунглата и сега стерилната тишина на високите планини се смени с какофония от шумове: насекоми и животни се промъкваха през шубраците, животът кипеше в цялото му цветово и видово разнообразие. Спряха да обядват в едно изоставено село, заобиколено от всички страни с житни ниви, отчасти погълнати от джунглата. Извадиха вода от изоставения кладенец, дезинфекцираха я с няколко капки йод и приготвиха чай и цампа.
С помощта на Джек, който ѝ превеждаше, Нанси попита шерпите дали имат някакъв опит с тертони. Най-възрастният от тях, човек на име Глумбук Мерго, разказа надълго и широко, но искрено, как веднъж тертон извадил терма от гигантска скала. Случило се, когато бил дете преди много години в неговото родно село, което сега се намира надолу в Китай. С енергично ръкомахане шерпът разказа, че видял възрастния тертон да се съблича гол по препаска и след това да медитира три дни.
На третия ден станал и пред всички селяни ударил скалата с чук. Чул се трясък, сякаш ударила гръмотевица, и всички изпопадали на земята от страх. Когато надникнали от скривалищата си, видели ужасяващ животински дух, тердак, пазач на термата в духовните сфери, който се биел с тертона. Чули се още взривове и всички избягали в гората, за да се скрият. Когато всичко утихнало, Глумбук и другите младежи се върнали и намерили тертона легнал по гръб, а термата, в този случай дебела якова кожа, била просната на гърдите му.
Джек превеждаше разказа с усмивка и намигна на Нанси, когато стигна до тердака. Тя не каза нищо, но се удиви на увереността на Глумбук, на непоклатимата му убеденост, че е видял точно това. С моите собствени очи, повтори той няколко пъти, сочейки с ръка към тях, за да подчертае думите си. След това един от шерпите отиде да набере орхидеи за Нанси и цялата група беше обхваната от весело настроение. За кратко забравиха опасностите, на които се излагаха, и странната мисия, с която се бяха заели.
Шерпите точно прибираха парафиновия котлон, когато осъзнаха, че ги наблюдават. Без да забележат, до лагера им се беше доближил възрастен човек в черве-но-оранжева роба и златисто-червена корона на главата. Беше спрял на три метра от тях с долепени за поздрав и молитва длани. Шерпите и Нанси го загледаха удивени, че един възрастен мъж е успял да се промъкне до тях незабелязан. За миг дори Джек изгуби дар слово, но след секунда успя да се съвземе, стана, долепи длани и се поклони ниско на стареца, признавайки неговото старшинство.
Последва размяна на думи. Гласът на възрастния човек беше висок и стържещ, той говореше с къси и отсечени изречения. На Нанси се стори, че само Джек задава въпроси. Той говореше продължително, сякаш предлагаше нещо на човека. Изведнъж техният гост се обърна и посочи надолу в долината към Меток, започна дълъг монолог, а Джек кимаше със сериозно изражение, докато слушаше. Когато старецът свърши, Джек му предложи чай, но той отказа с бързо движение. Поклони се, тръгна си и потъна в безшумно в джунглата. Шерпите загледаха тревожно Джек, а Глумбук Мерго каза нещо на тибетски. Нанси също искаше да научи какво каза възрастният мъж.
- Какво става?
Американецът, който се беше намръщил, каза няколко думи на Глумбук Мерго, след което се обърна към нея.
- Лоши новини. Този човек, Червения цар, е могъщ йогин. Току-що си е дошъл от Меток.
- И?
- Китайските войници тормозят всички, докато сс спускат в долината. Бият хората и ги заплашват с мъчения и убийство.