Царството [calibre 1.48.0]

- В Агарти. Свещения град.

Джек Адам отново се намеси:

- Какви ги приказваш? В Пемако няма градове.

- Полковник Дзиен, знаеш ли къде са отишли? Можеш ли да ги намериш? - попита Нанси, опитвайки се да го разприказва, като протегна бутилката с вода към устата му.

- Почти ги бях хванал. Бях ги наближил, но ни нападнаха.

Адамс попита учудено:

- Кой?

- Не знам. Стана твърде бързо. Хората ми бяха избити.

Той се опита да се изправи малко, но се хлъзна обратно, изтощен от усилието.

- Трябва да тръгвам. Преди другите войници да са я намерили. Моля да ме отвържете.

Адамс сложи ръце на кръста и поклати отвратено глава.

- Нанси, в това няма никакъв смисъл.

Тя не му обърна внимание, а се опита да накара полковника да я погледне.

- Какви войници? - попита тя. - Това не са ли твоите войници?

- Не. Нищо не разбирам. Трябва да намеря книгата. Само тя може да спаси Китай.

- Защо не искаш войниците да намерят книгата?

- Защото ще я отнесат в Пекин, а там ще я унищожат и всичко ще бъде загубено.

- Значи работиш сам?

Китаецът въздъхна дълбоко, затвори очи за секунда, преди да погледне надолу към лианите, с които бяха завързани краката и ръцете му. След това вторачи в нея стоманен поглед и каза с новонамерена воля в гласа:

- Вие търсите човека, а аз книгата. Помогнете ми и аз ще ви помогна. Никога няма да го намерите без мен. Никога!

Джек Адамс се смая.

- Кой си ти, полковник Дзиен? За бога, кой си ти?

- Няма нужда да научаваш това. Достатъчно е да знаеш, че искаме да върнем Китай към пътя на Тао, да го направим такъв, какъвто беше в дните преди революцията, когато още управляваше императорът.

Нанси се опитваше да осмисли чутото.

- Откъде знаеш, че Херцог е намерил книгата?

- Разполагаме с разузнавателна мрежа в манастирите. Антон Херцог е велик човек, той сс движи близо до пътя на Тао. Ако книгата, за която говорим, не е у него, със сигурност знае къде се намира.

- Как може да си толкова сигурен?

- Разузнаването мисли така, същото ни съобщават ламите. Освен това Оракулът го потвърди, а той никога не бърка.

Разбира се, каза си Нанси. Точно това трябваше да попита Оракула. Намерил ли е Херцог термата? Отдавна трябваше да го направи. Ето този човек беше попитал Оракула и той е отговорил. Осъзна, че е напълно естествено полковникът да се допита до Оракула. Дзиен вярваше в старите китайски знания, забранени от комунистическата партия като изветрели суеверия и част от потисническото феодално минало, отхвърлени като нелогични и ненаучни и най-важното - като немаоистки!

- Откъде комунистическата партия и армията могат да знаят, че Херцог има представа къде е книгата?

Полковник Дзиен беше започнал да се съвзема и с все по-укрепващ глас отговори:

- Запознати са с разузнавателните сведения, които имаме на разположение. Затова трябва да действам бързо. Те също я търсят. Изпратиха войници да намерят Херцог и да унищожат книгата. Ако ви намерят, ще убият и вас. Възнамеряват да унищожат всички, които знаят за съществуването ѝ. Ако не ме освободите, никога няма да се измъкнете живи от долината. Това е истината. Аз извадих късмет, че ме намерихте, но вие също сте късметлии. Всички сме благословени със сполука. Само за момента обаче.