Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Не помня нищо от това – каза той, след като чу как са се измъкнали от подводницата и че е бил в кома цели четири дни.
– А какво си спомняш? – попита тя.
Той затърси в мрака на спомените. Откакто се беше събудил, в главата му се раждаха само случайни мисли. Подобно на компютър, който се е рестартирал сам след неочаквано забиване, и неговият ум като че ли преподреждаше всичко. Ароматът на храна изтика една странна мисъл напред.
– Спомням си един Ден на благодарността в Санта Фе, когато ти изгори пуйката и после призна, че аз съм бил прав за начина на приготвяне.
– Какво? – засмя се тя. – Това ли си спомняш?
– Ами… Да се окажа прав за нещо и ти да го признаеш още същия ден, си е доста рядко събитие.
Тя сви устни.
– Чух, че хората с травма на главата понякога се събуждат с нови умения. Това не се е случило с теб, любов моя. Никога не си бил комедиант и все още не си.
Този път той се засмя. Главата му като че ли се прочистваше все повече с всяка секунда.
– Помня, че слънцето озаряваше морето – каза той. – И се готвехме да се спуснем с групъра. Мислех си, че не бива да отиваме двамата.
Все пак бяха го направили заедно и почти бяха стигнали до повърхността. Не помнеше това, но Гамей бе отбелязала, че ако не е бил там, тя е щяла да загине.
– Какво ще правим сега? – попита той.
Тя го осведоми за подробностите, като завърши със следващата си задача.
– По това време утре ще летя към една противоподводна фрегата в Атлантическия океан. Ще работим по сонарните записи.
Пол се вгледа в нея. Разбираше, че дългът я зове, и не искаше да ѝ пречи, но имаше усещането, че може да я загуби, ако не успее да си припомни всичко.
Отхвърли завивките и каза:
– Идвам с теб! – и понечи да стане от леглото. Гамей го спря с ръка.
– Пол!
– Вече съм добре – настоя той. – Докторът го каза. Освен това съм работил със сонар много повече от теб. Особено с този на „Матадор”.
Виждаше, че тя не е съгласна и се тревожи. Кой не би се тревожил след случилото се? Но нямаше да я остави сама!
Стана с усилие от леглото и се изправи, беше малко нестабилен. Бе толкова висок, че болничната роба му стоеше като минижуп.
– Не правят ли по-дълги? – учуди се той. Гамей продължаваше да се цупи.
– Ще бъдем на боен кораб – каза той. – Брониран, с ракети, оръдия и торпеда. В пълна безопасност.
Тя поклати глава и издиша рязко.
– Хубаво! Никога не съм успявала да ти налея ум в главата. Той се засмя, натисна бутона, за да повика сестрата и започна да се оглежда за халат или друго, с което да се покрие.
– Още нещо – каза Гамей сериозно. Пол се обърна.
– Няма да се върна във водата – каза тя. Той наклони глава и попита:
– Какво?
– Няма да се върна във водата – повтори тя. – Нито с подводница, нито с водолазен костюм, никак. Не съм готова за това.
Гамей никога не се беше страхувала от нищо, но сега в гласа ѝ личеше именно страх.
– Ти не си спомняш – каза тя. – Мисля, че си късметлия. Беше ужасно!
– Ще си стоим на борда – обеща той. – Или пък в климатизираните каюти. Да се надяваме, че ще сме близо до камбуза и до машината за сладолед.
Ухили се с надеждата да получи усмивка, но тя не му отвърна. Той започна да се тревожи за нея така, както не се бе тревожил никога досега.
Сингапур, Малайзия, 30 юни
Трийсет и осем часа след като се освободиха от клещите на АНС, Кърт и Джо кацнаха в Сингапур. Летяха с полет от „Дълес“, като любезно бяха настанени в първа гласа, и буквално стигнаха до другия край на света.
След като се настаниха в хотела, разопаковаха багажа и след обаждането до стар приятел, който му беше помогнал преди години, Кърт нямаше какво друго да прави, освен да поспи. Оказа се, че е твърде уморен, за да стане от дивана, и заспа на него.
Двучасовата му дрямка бе прекъсната от телефонен звън в тъмнината.
Той се стресна така, сякаш го бяха смушили с остен, и се хвърли към телефона. Грабна апарата и вдигна слушалката точно преди да се включи телефонният секретар.
– Белият раджа – каза глас, който той не можа да разпознае.
– Какво? – попита Кърт.
– Ти ли си Кърт Остин?
– Да!
– Казаха ми да ти се обадя – обясни гласът. – И да ти обясня къде ще намериш онова, което търсиш. Белия раджа.
– Чакай – отвърна Кърт. – Какво е…
Линията прекъсна и се чу сигнал свободно. Кърт остави слушалката и се облегна на дивана.
– Къде съм? – промърмори той.
Помнеше, че беше в самолет, че се прехвърлиха на летище „Лос Анджелис”, и после летяха пак. Спомни си как се регистрира в хотела.