Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Подир с юнака Фолкер • отправиха се двама
напред да бъдат близо • до дверите на храма —
с лукавост там Кримхилда • могла би да опита
в навалицата сблъсък • суров да предизвика.
С красивата царица • пристигна цар Атила.
Изглеждаха разкошно • в одеждите от свила —
и те, и всеки рицар, • пристъпващ редом с тях.
Кримхилдиното воинство • надигна облак прах.
Стопанинът, когато • с оръжия съзря
бургундските си гости, • стъписано се спря:
„Приятелите мои • защо дошли са с шлема?
Обиди ли ги някой, • вината ще поема.
За всекиго ще има • заслужена разплата,
щом нему накърни се • сърцето и душата,
Мен жал ще е — да знае • и чуе моя зов:
каквото пожелае, • на всичко съм готов.“
„Не ни е“ — рече Хаген — • „тук никой наскърбил.
На мойте господари • е траен навик бил
на празненства да ходят • с оръжие до три дни.
Ще известим, щом сетим • деяния обидни.“
Добре дочу Кримхилда • на Хаген тез слова
и с колко неприязън • го стрелна след това!
Не щеше тя да каже, • че навикът чудат
на нея бил е още • в Бургундия познат.
Макар в ненавистта си • да бе се озлобила,
посмееше ли някой • да каже на Атила
що става, той предвардил • би бъдни крамоли.
Възгорда бе, та никой • не си го позволи.
Огромна воинска свита • със себе си доведе
царицата, но Хаген • и Фолкер нито педя
не мръднаха назаде, • що хуните нервира:
тя трябваше с момците • край тях да се провира.
На стражата придворна, • подразнена от смута,
пощя се тези двама • юнаци да избута,
ала нема куража • пред погледа на царя.
Тъй напънът утихна, • без спор да се разгаря.
След службата черковна, • след меса в Божи храм
от хуните мнозина • препуснаха оттам.
Кримхилда придружиха • и дами, и девойки,
и седемхилядната • дружина воини бойки.
С придворните си дами • приседна под аркада
Кримхилда до Атила • за негова наслада,
дошли да видят в двора • ездата как не спира.
Какви момци от странство • се впускаха в турнира!
Пристигнал там бе Данкварт, • маршал и рицар смел,
с оръженосци млади, • но също тъй довел
обозниците царски, • в Бургундия подбрани.
Конете нибелунгски • стояха оседлани.
Владетел, воин и рицар — • щом всеки кон възседна,
към тях отправи Фолкер • подканата поредна:
при схватките да спазват • бургундските си нрави.
В ездата сетне всеки • чудесно се представи.
Съветът на витяза • съвсем не ги подразни,
а в двора надойдоха • и други воини разни.
От сблъсък при ездата • оръжия трещяха.
Атила и Кримхилда • сред зрителите бяха.
Теодерих представен • бе с шестстотин момци,
готови да пресрещнат • бургундските бойци
в турнирна надпревара. • И щяха своя дял
да имат в нея, стига • да ги не бе възпрял.
Какви юнаци славни • прииждаха след тях!
Теодерих узнал бе • за техния ищах,
ала игрите с воини • на Гунтер забрани,
загрижен да не би да • произтекат злини.
Веронците току-що • оттеглили се бяха,
петстотинте юнаци • на Рюдигер стояха
с конете си на двора • и с щитове в ръка.
Той в Пьохларн предпочел би • да бъдеха сега.
Сред рицарите свои • маркграфът с коня мина,
приканвайки разумно • сърцатата дружина
да прекрати двубоя • в турнирното поле,
че хората на Гунтер • настроени са зле.
Отдръпнаха се също • и тези храбреци,
ала след тях нахлуха • тюрингските момци
и дръзките датчани • хиляда май на брой.
Трески хвърчаха вредом • от рицарския бой.
Препусна в набег Ирнфрид • до Хавард, смел юнак.
От Рейн дошлите гордо • очакваха ги пак.
Пресрещаха те всеки • тюрингец, що налита,
и с копие пробойни • нанасяха му в щита.
Перейти на страницу: