Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Имате ли вече оферта?
Трез погледна към жената. Беше абсолютна професионалистка в черното си вълнено палто, хубавия костюм и полата под коляното – почти цялата ѝ кожа бе покрита, и то не само защото бе декември. И макар да излъчваше строга официалност с пригладената си коса, за Трез изглеждаше красива като всички други жени: имаше гърди и мека нежна кожа, и място между краката, с което да си поиграе. А и тя го харесваше. Разбра го заради начина, по който отместваше погледа си от него, а и заради факта, че не знаеше какво да прави с ръцете си – първо ги пъхна в джобовете на палтото, после започна да си играе с косата, придърпа и приглади копринената си риза….
На ум му идваха няколко неща, с които да занимае ръцете си. Трез се усмихна и тръгна към нея – спря едва когато навлезе в личното ѝ пространство.
- Да, искам го.
Потвърждението удари точното място, и бузите ѝ мигновено се зачервиха не от студа, а от възбуда.
- О, добре.
- Къде искате да го направим? – попита той провлачено.
- Да подпишете договора, нали това имате предвид? – Тя се покашля. – Всичко, което се изисква от вас, е да ми кажете какво… искате и аз… ще довърша процедурата.
Супер, не беше свикнала със случайния секс. Колко сладко.
- Тук.
- Моля? – най-после го погледна в очите.
Той се усмихна бавно и внимателно, така че зъбите му да не се покажат.
- Офертата. Нека я изготвим тук.
Очите ѝ се ококориха.
- Наистина ли?
- Да, наистина. – Той се приближи още малко, но още не се докосваха. Щеше да му достави удоволствие да я съблазни, но трябваше да се увери, че тя е сто процента съгласна. – Готова ли сте?
- Да… подпишем… договора.
- Аха.
- Тук, ъх, тук е студено, - отвърна тя. – Може би в моя офис? Там изготвяме… повечето… от офертите.
Изневиделица от нищото го връхлетя образа на брат му, седнал на дивана у дома, втренчен в него, сякаш е огромен проблем – и когато образа се заседя, той осъзна, че е правил секс с всяка жена, изпречила се на пътя му през последните… мамка му, от колко дълго?
Е, очевидно, ако не бяха в подходяща възраст, за да имат партньор, не се занимаваше с тях. Избягваше и тези в период на овулация. Което свеждаше бройката до колко – дузина, или две? Чудесно. Какъв герой.
Какво, по дяволите, правеше? Не искаше да се връща в офиса на жената – най-малкото защото не разполагаше с достатъчно време, ако искаше да бъде в Желязната Маска за откриването. Така че единствената възможност оставаше точно тук, изправени, полата ѝ вдигната до кръста, краката ѝ около ханша му. Бързо, по същество, и после всеки по пътя си. И това, разбира се, след като ѝ каже колко пари е готов да плати за сградата.
И после какво? Надали щеше да я изчука при подписването. Рядко повтаряше, и то само ако жената го привличаше адско много или ако наистина изпитваше голяма възбуда – а в този случай не беше така. За бога, в крайна сметка какви бяха облагите му от изживяването? Нямаше да я види гола. Нито пък кожата им щеше да се трие една в друга. Освен ако… ама разбира се. Кога за последно беше истински с жена? По обичайния, нормален начин. С вечеря, малко музика, целувки по врата, които водят до спалнята… после продължителен, бавен, търпелив секс, последван от няколко оргазъма. И без паническо задушаване, когато всичко свърши.
- Няма ли да кажеш нещо? – жената го гледаше любопитно.
Ай Ем винаги имаше право. Нямаше нужда да продължава с глупостите. По дяволите, дори не изпитваше влечение към агентката на недвижими имоти. Тя стоеше пред него, под ръка, а и сватбения пръстен на ръката ѝ предполагаше, че няма да създава много неприятности след това, защото имаше какво да губи.
Трез отстъпи назад.
- Слушай, аз… - Телефонът в джоба на палтото му зазвъня и той си помисли, че момента е перфектен. Погледна го – беше Ай Ем. – Извини ме. Трябва да отговоря. - Хей, какво правиш, малкото ми братче?
Ай Ем отговори тихо, сякаш снишил гласа си.