Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Фюри се опита да я прекъсне.
- Слушай, не е нужно да го правия...
- … и дори повече. В очите ви се провалих, неспазвайки традициите и наученото, вече не съм девствена, заченах малко, макар в момента да го губя.
Куин блъсна главата си в стената. Да му се не види. Фюри прокара ръка през гъстата си коса.
- Шибана работа.
Лейла се олюля на краката си и всички се втурнаха да ѝ помагат, но тя избута всички ръце и съвсем сама се придвижи обратно до леглото. Внимателно наклони тялото си, сякаш всичко я болеше, и сведе глава.
- Моята смърт е предрешена и съм готова да се изправя срещу последствията, без значение какви ще са. Това е.
Мнозина повдигнаха вежди, докато тя изричаше думите за напускане, ала никой не се възпротиви; след миг наблюдателите се размърдаха, макар Фюри все още да стоеше неподвижно. Като Куин и лекарката. Вратата се затвори.
- Добре, след всичко това наистина трябва да проверя състоянието ти, - каза д-р Джейн и внимателно помогна на жената да се настани на възглавниците, като я загъна отново със завивките.
Куин не помръдна, когато апарата за кръвно налягане се настани върху нежната ръка и се чуха няколко напомпвания. Фюри, от друга страна, крачеше напрегнато, поне докато не погледна телефона си и се намръщи.
- Затова ли Хавърс ми е звънял снощи?
Лейла кимна.
- Отидох там, за да ми помогнат.
- Защо не дойде при мен? – измърмори повече на себе си брата.
- Какво каза Хавърс?
- Не знам, защото не прослушах гласовата поща. Сметнах, че не е необходимо.
- Той ясно даде да се разбере, че ще разговаря само с теб.
След думите ѝ, Фюри погледна към Куин с пронизващите си жълти очи.
- Ще се бракосъчетаете ли?
- Не.
Изражението на Фюри отново придоби леден вид.
- Що за мъж си ти, по дяволите?
- Той не е влюбен в мен, - прекъсна го Лейла. – Нито пък аз в него.
Главата на Примейла се извърна рязко, а Лейла продължи:
- Искахме малко. – Тя се наклони напред, докато Джейн преслушваше гърба ѝ. – И с това се изчерпва всичко.
Братът изпсува.
- Не схващам.
- И двамата сме сираци и си приличаме, - каза Избраницата. – И двамата искаме… семейство по наш избор.
Фюри въздъхна, отиде до бюрото в ъгъла и се отпусна на изтънчения фотьойл.
- Ами. Ах. Това променя нещата донякъде. Помислих си, че...
- Няма никакво значение, - прекъсна го Лейла. – Това е положението. Или поне такова можеше да бъде.
Куин без причина разтърка очите си. Не бяха замъглени или нещо подобно. Не. Никак даже. Просто беше адски тъжно. Цялата проклета история. От състоянието на Лейла, през безсилието на Фюри, до пронизващата болка в собствените му гърди – от всички струеше огромна тъга.
Глава 31
- Точно това търся.
Докато говореше, Трез обиколи огромния празен склад, а стъпките от тежките му ботуши отекваха в пространството. Агентката по недвижими имоти, застанала до вратата зад него, изглеждаше облекчена и Трез го усети. Пазаренето с хората беше лесно като да откраднеш близалка от бебе.
- Може да преобразите тази част на града, - заговори жената. – Пред вас се открива истинска възможност.
- Съвсем вярно. – В действителност мястото едва ли беше подходящо за магазини и ресторанти с изискана клиентела. По-скоро ставаше за няколко студия за татуировки и пиърсинги, евтини закусвални и може би порно киносалон.
В крайна сметка тези неща не го притесняваха. Дори и сутеньорите се гордееха с работата си, а и той самия имаше склонността да се довери повече на някой, който прави татуировки, отколкото на така наречените „издигнали се граждани”.
Трез се завъртя наоколо. Мястото беше гигантско, височината и широчината му бяха почти еднакви, с много редици прозорци едни над други – доста от тях бяха изпочупени и покрити със шперплат. Покривът изглеждаше стабилен, покрит с гофрирани ламаринени листове, които пазеха от снега, но не и от студа. Подът беше бетонен, но очевидно под него имаше още един етаж – на определени места по земята бяха разположени люкове, но очевидно никой от тях не можеше да се отвори с лекота. Електричеството изглеждаше добре, въпреки че нямаше следа от вентилационна система или климатици, а водопровода бе пълен ужас. Той, обаче, виждаше помещението по съвсем различен начин в съзнанието си, направо си го представяше – клуб от класата на Лаймлайт. Естествено, проекта щеше да погълне много средства, и щеше да отнеме няколко месеца, преди да бъде завършен, ала накрая Колдуел щеше да си има ново модерно заведение, а той щеше да разполага с още един източник на печалби. И така всички печелеха.