Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Първоначално изпита хлад, все едно вятъра бе сменил посоката си, ледения порив като че идваше зад него, а не го връхлетя в лицето. После си помисли… не. Студът идваше от вътрешността му. Каквито и вълни да усещаше, всички идваха изпод кожата му...
Неговата Избраница беше някъде наблизо. Неговата Избраница. Незабавно изостави следата на сянката, смени посоката и се приближи до река Хъдсън. Какво ли правеше в този район...
Намираше се в кола. Пътуваше с кола. Инстинкта му подсказваше, че се движи с много висока скорост и няма да може да я проследи. Единственото обяснение бе, че се намира на северния път и се движи с повече от сто километра в час.
Тръгна обратно по посока на редиците складове, и се фокусира върху посоката, от която получаваше сигнала. Бяха изминали месеци, откакто за последно се храни от нея, и с ужас осъзна, че връзката, създадена от кръвта ѝ, потекла в неговите вени, бе започнала да избледнява – до такава степен, че не можеше да засече колата. Ала после забеляза луксозния седан, защото той намали, когато наближи изхода, преди пътя да се отклони към мостовете. Дематериализира се върху подпорните греди и застопори кубинките си на върха на една от вертикалните тръби на моста, докато чакаше колата да мине под него. След момент тя премина бавно, продължи напред и се отправи към половината от града, разположен от другата страна на реката.
Той продължи да следи колата, като спазваше безопасна дистанция, но все пак не можеше да заблуди никого. Ако той можеше да усети своята Избраница, означаваше, че и тя може да го надуши.
Въпреки това нямаше намерение да изгубва следите ѝ.
Куин се настани на предната седалка на мерцедеса, пистолета му Хеклер и Кох четиридесет и пети калибър дискретно се поклащаше на кръста му, и погледа му непрестанно се местеше между огледалото за задно виждане към страничното огледало и после към предното стъкло. Господи, толкова много неща трябваше да се обяснят и оправят. Лейла и малкото. Инцидента с Чесната. Онова, което Куин причини на собствения си братовчед предната вечер. И разбира се, ситуацията с Блей.
О, Господи… Блей. Когато Фюри приближи изхода на пътя, който водеше към мостовете, мозъка на Куин остави настрана притесненията за Лейла и започна да си припомня всякакви картини, звуци и вкусове от случилото се през деня. Осъзнаваше, че случилото се между тях не беше сън, и тялото му помнеше всяко движение, все едно секса се бе отпечатал върху плътта му и завинаги промени начина, по който изглеждаше. И въпреки това, когато му се наложи да се справя с ново-възникналата драма, кратката им среща му се стори праисторическа, все едно не се бе случила предната вечер. Страхуваше се, че няма да се повтори никога. „Никога повече не ме докосвай по този начин.”. Изръмжа и разтри главата си.
- Не е заради очите ти, - каза Фюри.
- Какво?
Фюри погледна към задната седалка.
- Хей, как сте там? – попита той жените. Когато д-р Джейн и Лейла отговориха положително, той само кимна. – Вижте, за секунда ще вдигна преградата, става ли? Всичко е наред, да знаете.
Братът дори не им даде възможност да отговорят и Куин замръзна на мястото си, когато преградата зад него се вдигна, разделяйки седана на две части. Нямаше да избяга от очната ставка, ала и не гореше от желание да проведе разговора, а щом Фюри вдигна преградата, се очакваше грозна картина.
- Не очите ти са проблема, - каза Братът.
- Прощавай?
Фюри се извърна.
- Не се вбесих заради дефекта, свързан с очите ти. Лейла е влюбена в теб...
- Не, не е.
- Виждаш ли, сега наистина ме вбесяваш.
- Попитай я.
- Докато абортира твоето бебе? – отсече братът. – Да, точно това ще направя.
Куин трепна и Фюри продължи.
- Гледай какво е положението с теб. Обичаш да живееш на ръба и да дивееш – честно, смятам, че дори ти помага да се справиш с гадостите, на които си бил подложен от семейството си. Ти си като иконоборец – отричаш всичко традиционно и мразиш правилата. Нищо не може да те нарани. И дори и да не ти се вярва, поведението ти не ме тревожи. Прекарвай нощите и дните си както можеш. Но в мига, в който разбиеш сърцето на някоя невинна – особено ако е под моята опека, - тогава вече имаме проблем.
Куин погледна навън през прозореца. Първо, браво на големия мъж до него. Мисълта, че го съдеше заради характера му, а не заради генетичната мутация, му подейства освежаващо. Не че не беше съгласен с брата – наистина се държеше така допреди година. Преди това наистина му беше изтървал края и то във всяко отношение. Сега бе променен.