Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Очите на Лейла се бяха разширили, ала все още се държеше.
- Да. Добре.
В крайна сметка братът не беше единствения, готов да се нахвърли. Ако Хавърс отново покажеше към Лейла отвращение, типично за глимера, Куин бе готов да разбие на пух и прах егото му. Лейла не заслужаваше скапано отношение, дори и защото бе избрала да се чифтоса с отхвърления.
По дяволите, може би щеше да е по-добре, ако изгуби бебето. Наистина ли искаше да прокълне детето, което щеше да носи неговото ДНК?
- И ти ще дойдеш, нали? – попита тя, може би пропуснала част от думите.
- Да. Ще бъда там.
Когато Фюри затвори, погледа му прескачаше между двамата и жълтите му очи се присвиха.
- Добре, ще ни приемат веднага, щом отидем. Фриц ще загрее мерцедеса, но ще карам аз.
- Съжалявам, - каза Лейла и се загледа в прекрасния мъж. – Знам, че подведох Избраниците и теб, но самия ти ни каза да дойдем от тази страна и да започнем да живеем.
Фюри сложи ръце на кръста си и въздъхна. Поклати глава и по изражението му стана ясно, че ако имаше възможност, щеше да я предпази от всичко.
- Да, аз го казах. Аз съм причината за това.
Глава 32
На това му се казва могъща сила, помисли си Кор, докато разглеждаше войниците си, въоръжени и готови за нощ, изпълнена с битки. След денонощие на възстановяване, последвано от групово хранене, бяха нетърпеливи да излязат навън и да открият враговете, и той бе готов да ги пусне от подземието на склада.
Имаше само един проблем: някой обикаляше отгоре. Като по команда стъпките се преместиха над дървения капак над главата му. През последния половин час следеше движението на неканените гости. Единият тежеше доста и имаше мускулесто тяло. Другият гост бе доста лек – може би жена. Обаче не можеше да улови никаква миризма – подземното ниво беше херметически затворено.
Вероятно просто двама души минаваха оттук, въпреки че се чудеше и не можеше да си обясни защо двама, очевидно не бездомници, ще скитат наоколо през студената нощ? Които и да бяха, по каквато и причина да бяха дошли, обаче, той щеше да защитава правата си на незаконно настанил се, какъвто бе в действителност.
Нямаше да навреди, ако изчака. Ако можеше да избегне клането на няколко безполезни човешки същества, означаваше, че щеше да продължи да използва мястото напълно необезпокояван. Никой не каза нищо, когато стъпките продължиха. Гласовете се смесваха – нисък и висок. После звънна телефон.
Кор проследи звъненето и последвалия разговор, като се придвижи безшумно до другия люк, където се спря човека, водещ разговора. Застинал, той слушаше напрегнато и улови половината от много безинтересен разговор, който не подсказваше по никакъв начин що за хора обикалят горе.
Не след дълго непогрешимите звуци от секс се просмукаха долу. Зайфър се изсмя тихо и Кор хвърли поглед към копелето, за да го накара да млъкне. Макар всички люкове да бяха затворени отдолу, никога не се знаеше какви беди могат да донесат в даден момент тези плъхове без опашки.
Придвижвайки се безшумно, той се премести до вратата в другия край на склада, онази, която се отваряше към помещение, което приличаше на офис на склададжията. Открехна внимателно люка, стисна едно от оръжията си, дематериализира се навън и вдиша. Не беше човек. Така де, едното от съществата бе човек… ала другото не. В ъгъла външната врата се затвори и ключалката изщрака. Придвижвайки се като призрак през помещението, Кор притисна гръб към яката тухлена стена и надникна през един от замъглените прозорци. На подобието на паркинг отпред светнаха фарове.
Той се дематериализира навън през едно счупено стъкло и се стрелна към покрива на склада отсреща. Това вече бе интересно. Долу стоеше сянка – седнал зад волана на БМВ-то, свалил прозореца до долу, а на джипа се бе облегнала човешката жена. За втори път налиташе на сенки в Колдуел. Те бяха опасни.
Извади телефона си, откри по снимките в указателя си номера на Троу и нареди на войниците си да тръгват на бой. Можеше да се справи сам с двамата, които си тръгваха.
Някъде долу, сянката се протегна и придърпа за врата жената към него, а после я целуна. После запали колата, даде назад и потегли, без да се обръща. Кор хукна от покрив на покрив, следвайки мъжа, който се отправи към района на нощните клубове по пътя, който се движеше успоредно на реката.