Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Прекрасно. Имаха си публика.
Фюри почти опря лицето си в това на Куин и оголи зъби.
- Какво си ѝ сторил?
Куин преглътна солидно количество кръв.
- Настъпи периода ѝ на нужда. И аз се отзовах.
- Не я заслужаваш...
- Знам.
Фюри отново го зашлеви.
- Тя не заслужава това...
- Съгласен съм...
Тряс! Отново последва удар в стената.
- Тогава за какъв дявол я...
Ревът, изпълнил стаята, бе толкова силен, че огледалото на стената до главата на Куин се разтресе – както и сребърните четки за коса на бюрото, а също и кристалите по свещниците, закачени до вратата. Първоначално бе убеден, че е Фюри, само дето брата се намръщи и погледна през рамо.
Лейла беше станала от леглото и се приближаваше към тях, и по дяволите, погледа ѝ бе достатъчен, за да разтопи боята от някоя кола. Независимо, че не се чувстваше добре, зъбите ѝ бяха оголени, а пръстите ѝ свити като нокти и ледения полъх, който се носеше от нея, накара врата на Куин да настръхне, все едно бе поставен пред голяма опасност. Ревът, който чуха, не звучеше като рев, който може да излезе от устата на който и да е мъжкар, а какво оставаше от деликатна женска със статут на Избраница. И още повече, противния тон в гласа ѝ прозвуча още по-зловещо:
- Веднага. Го. Пусни.
Гледаше към Фюри, сякаш бе готова да изтръгне ръцете му от ставите и да го пребие с тях, ако не направеше точно каквото бе наредила, и точка по въпроса. И кой да предположи, но внезапно Куин отново можеше да диша и маратонките му вече опираха пода. Като на магия. Фюри вдигна длани пред себе си:
- Лейла, аз...
- Няма да го докосваш. Не и заради това, ясна ли съм? – Стоеше на тръни, сякаш бе готова всеки момент да отскочи и да сграбчи гърлото на брата. – Той е баща на моето малко и ще бъде според всички права и привилегии.
- Лейла...
- Разбрахме ли се?
Фюри кимна с многоцветната си глава.
- Да. Но...
Тя изсъска на Древния език:
- Ако му се случи някаква беда, ще тръгна след теб, и ще те намеря дори в съня ти. Не ме интересува къде полагаш главата си за сън и до кого; отмъщението ми ще завали над теб и няма да спре, докато не се удавиш.
Последната дума прозвуча провлечено, а последната ѝ сричка се изгуби в ръмженето. Настъпи мъртвешка тишина. Докато д-р Джейн не заговори с пресъхнало гърло:
- Ето затова казват, че женските от вида ви са по-опасни от мъжките.
- Вярно, - някой измърмори навън в коридора.
Фюри вдигна разочаровано ръце.
- Просто искам най-доброто за теб, не само като приятел, който се притеснява за теб, това ми е шибаната работа. Минала си през периода на нужда, без да кажеш на никого, легнала си с него, – Фюри посочи Куин все едно бе кучешко лайно – и после не си казала на никого за здравословния си проблем. И според теб трябва да се радвам? Да не си откачила?
Между двамата последва кратък разговор, ала Куин не успя да го чуе: цялото му съзнание се бе оттеглило дълбоко в мозъка му. Забавният коментар на брата не би трябвало да жили като пчела – и друг път бе чувал подобни неща, и за бога, дори си ги беше мислил за самия себе си. Но по някаква причина думите му предизвикаха разлом, който стигна чак до дъното на душата му. Припомняйки си, че едва ли е трагедия да се посочи очевидното, той се измъкна от спиралата на срама и се огледа. Естествено, всички се бяха струпали пред отворената врата – и отново нещата, които бе искал да останат лични, се случваха пред погледа на хиляди.
Поне на Лейла не ѝ пукаше. Или не обръщаше внимание. Изглеждаше някак смешно тези обучени професионални бойци да се страхуват да се доближат на по-малко от миля от жената. Все пак, ако искаш да оцелееш в техния бизнес, трябва отрано да се научиш правилно да преценяваш риска – и дори Куин, който се беше превърнал в обект на закрилническия инстинкт на Избраницата, не би посмял да я докосне.
- Тук се отказвам от статута си на Избраница и от всичките права и привилегии. Аз съм Лейла и се влюбих в пулсиращото сърце пред мен...