Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
„Да, майната му цялото това пазене на тайни” си помисли Куин, на прага на вратата. Беше чувал истории за женски, получили кръвоизлив по време на аборти – и въпреки, че не мислеше да споделя чутото с Лейла, щеше да направи всичко възможно да го предотврати.
- Куин, спри, - извика Лейла. – Помисли си какво правиш.
- Вече го направих. С ясно съзнание. – Не изчака отново да му се противопостави. – Ти стой тук.
- Куин...
Все още чуваше гласа ѝ, когато затръшна вратата и хукна по коридора, и после по стълбите надолу. Ако имаше късмет, д-р Джейн сигурно още вечеряше със своя хелрен – двамата бяха на масата, когато той отиде да нагледа Лейла. Когато стигна във фоайето, маратонките му Найк изскърцаха по мраморния под, точно преди да се озове пред арката, отделяща трапезарията. Късметът го споходи, защото лекарката все още стоеше на същото място, където я бе видял, и първата му мисъл бе да извика името ѝ. Само че осъзна, че няколко от братята все още бяха на масата и довършваха десерта си.
По дяволите. Лесно му беше да каже, че ще се справи с последиците, ако онова, което сториха двамата, се разчуеше. Но Лейла? Като свещена Избраница, тя имаше много повече за губене от него. Фюри беше справедлив мъж и можеше да им се размине. Що се отнася до останалите от обществото? Вече беше минал през ужаса да те отхвърлят и не искаше същото да се случи и с нея.
Куин бързо се отправи към мястото, където Ви и Джейн се бяха отпуснали и си почиваха - брата запалил ръчно свита цигара, а призрачната лекарка се усмихваше на някаква негова шега. В мига, в който добричката докторка погледна към него, приседна по-напред. Куин падна на колене и прошепна в ухото ѝ. Не измина и секунда и тя вече беше на крака.
- Трябва да вървя, Вишъс.
Братът вдигна диамантените си очи. Очевидно един поглед към лицето на Куин бе достатъчен: не зададе никакъв въпрос, просто кимна веднъж. Куин и докторката се оттеглиха бързо.
Д-р Джейн не загуби нито секунда да разпитва как точно се е случила тази бременност.
- От колко време кърви?
- Двадесет и четири часа.
- Колко силно?
- Не знам.
- Някакви други симптоми? Треска? Гадене? Главоболие?
- Не знам.
Тя го спря, когато наближиха голямото стълбище.
- Върви в Дупката. Чантата ми е на плота до купата с ябълки.
- Разбрано.
Куин не беше тичал толкова бързо никога през живота си. Първо излезе от антрето. После прекоси заснежения двор. Въведе кода за Дупката. Нахлу в мястото на Ви и Бъч. Обикновено никога не би връхлетял вътре, без да почука – глупости, не би се появил в Дупката без предварително уговорена среща. Тази вечер, обаче, беше пратил по дяволите всичко всичко...
Чудесно, черната чанта се намираше до телевизора. Грабна я, изтича навън, изстреля се покрай паркираните коли и затропа с крака, докато чакаше Фриц да отвори входа към имението.
Връхлетя и почти изравни догена със земята.
Когато се качи на втория етаж, той мина като мълния покрай отворената врата на кабинета на Рот и влезе в гостната стая, която обитаваше Лейла. Затворил вратата, той дишаше тежко, докато приближаваше леглото, където добрата лекарка се беше настанила на неговото място.
Господи, Лейла изглеждаше бяла като платно. Разбира се, загубата на кръв и страха можеха да причинят това на жената. Д-р Джейн беше по средата на изречението, когато се пресегна и взе чантата от него.
- Мисля, че трябва да започна с жизнените ти показатели...
Бум! Гръмотевичният трясък се разнесе из стаята и първата мисъл на Куин бе да се хвърли върху двете жени като щит. Но боботенето не дойде от избухнала бомба. Фюри нахлу в стаята и отвори широко вратата. Жълтите очи на брата засияха, но не на хубаво, когато погледа му се придвижи от Лейла към Джейн, после към Куин и обратно.
- Какво, по дяволите, става тук? – настоятелно попита той, а ноздрите му се разшириха, очевидно уловил същия мирис като Куин. – Видях докторката да се качва по стълбите светкавично. После Куин с чантата ѝ. А сега най-добре ще е някой да започне да обяснява. Точно на минутата.
Ала той вече знаеше. Защото виждаше изражението на Куин. Куин се обърна към брата:
- Тя забременя от мен...
Не получи възможност да довърши изречението. Ако трябваше да бъдем по-точни, едва успя да произнесе „забременя”. Братът изневиделица го сграбчи и го хвърли към стената. Гърбът му пое целия удар, а челюстта го заболя жестоко, което предполагаше, че е получил един здрав право в лицето. После грубите ръце го приковаха на място, а краката му увиснаха на около десет сантиметра над красивия ориенталски килим – точно когато хората започнаха да се събират пред вратата.