Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Очевидно мига, в който Блей намери половинката си, му подейства като ритник в ташаците и най-после го накара да порасне.
- Вече не съм такъв, - отговори той.
- Значи наистина си готов да се обвържеш с нея? – Когато той не отговори, Фюри вдигна рамене. – И ето те отново. Последното, което ще кажа – отговорен съм за нея законно и морално. Може и да не се държа като типичния Примейл в някои аспекти, но към останалите си задължения се отнасям съвсем сериозно. От мисълта, че си я забъркал в тази каша, ми се повдига, и не мога да повярвам, че не го е направила, за да ти угоди – каза, че и двамата сте искали малко? Сигурен ли си, че не си бил само ти, а тя го е направила, за да те ощастливи? Това ми звучи повече като нея.
Въпросът бе риторичен. Куин не можеше да критикува логиката, дори и да бе погрешна. Ала когато прокара ръка през косата си, реши да запази за себе си факта, че Лейла го потърси и сама отиде при него. Ако Фюри искаше да мисли, че вината е изцяло негова – щеше да го понесе. Бе готов да понесе всичко, което ще откъсне вниманието и натиска от Лейла.
Фюри се загледа в него.
- Не е редно, Куин. Истинските мъже не постъпват така. Виж положението, в което се намира тя. Ти ѝ го причини. Заради теб е на задната седалка на колата, а това никак не е редно.
Куин затвори очи и ги стисна. Думите на Фюри щяха да отекват в съзнанието му през следващите сто години. Може и повече.
Когато се качиха на моста и оставиха мигащите светлини на центъра зад себе си, той стисна здраво прокълнатата си от бога уста, и Фюри също замълча.
В крайна сметка братът каза всичко, което имаше да се каже.
Глава 33
Асеил навлезе дълбоко в чуждата територия със своя Рейндж Роувър, следейки жертвата си. С колата му беше по-удобно, а и сега можеше лесно да проследи местонахождението на жената: докато я чакаше до Аудито да се появи, той закрепи проследяващо устройство под огледалото за обратно виждане. Неговият айфон се погрижи за останалото.
След като си тръгна набързо от квартала - заради неговото умишлено дематериализиране от погледа ѝ с цел да я дестабилизира – тя прекоси реката и се отправи към покрайнините на града, където къщите бяха малки, залепени една до друга, покрити с алуминиеви листи.
Продължи да я следи, като гледаше да се движи на поне две пресечки зад нея, и се подразни от ярките многоцветни светлини, окичени в квартала – хиляди вериги лампички, омотани около храстите, провесени от покривите и закрепени около прозорците и вратите. Но това бе само началото. Осветената сцена с яслите беше изложена на видно място на всяка предна морава, а до нея се кипреха дебели снежни човеци с червени шалове и сини панталони, които светеха отвътре. Беше готов да се обзаложи, че за разлика от сезонните украси, статуите на Дева Мария оставаха за постоянно.
Колата ѝ спря, той се приближи, паркира четири къщи по-надолу и изгаси фаровете. Тя не излезе веднага от колата, ала когато го направи, вече не носеше шубата и тесните ски панталони, с които бе облечена, докато го шпионираше. Вместо това се беше преоблякла и сега носеше дебел червен пуловер и джинси. Бе пуснала свободно кафявата си коса, която падаше тежко под раменете и се навиваше по краищата.
В мрака се чу ръмженето му.
Бързо и леко тя изкачи четирите циментови стъпала, които водеха към скромната входна врата на къщата. Отвори мрежестата врата с металните извивки, подпря я с бедрото си, отключи и затвори след себе си. В светлината на долния етаж той я наблюдаваше как се разхожда в предната стая, или по-скоро виждаше сянката ѝ, защото тънките завеси не му позволяваха добра видимост. Замисли се за собствените си щори. Беше му отнело много време, за да усъвършенства изобретението си, а и къщата на река Хъдсън беше перфектна, за да ги изпробва. Преградите работеха дори по-добре, отколкото бе очаквал.
Но тя беше достатъчно умна, за да надуши аномалиите, и той се зачуди каква е уловката.
На втория етаж светна лампа, сякаш някой, който спеше, се бе надигнал след пристигането ѝ.
Зъбите му запулсираха. Мисълта, че някой човешки мъж я чакаше в стаята, в която се бяха изчукали, го караше да покаже превъзходството си, макар да нямаше смисъл. В крайна сметка той я следеше заради собствената си безопасност и нищо повече. Абсолютно нищо повече.