Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Заповядай, - каза високо тя, седна по-изправена в леглото и придърпа завивките, така че да прикрият гърдите ѝ.
Куин носеше бойното си облекло, което я наведе на мисълта, че той ще е на смяна тази нощ, или може би не. Не беше на „ти” с графика им. Погледите им се срещнаха и тя сбърчи чело.
- Не изглеждаш добре.
Той посочи с ръка лепенката на веждата си.
- О, това ли? Само драскотина.
Всъщност нещо друго грабна вниманието ѝ, а не нараняването. Празният му поглед и изпитите бузи говореха друго.
Той спря. Подуши въздуха. И пребледня. Тя внезапно сведе поглед към сплетените си ръце.
- Моля те, затвори вратата, - каза тя.
- Какво става?
Както бе помолила, вратата се затвори и тя си пое дълбоко дъх.
- Снощи ходих до Хавърс...
- Какво?
- Кървях...
- Кървяла си! – Втурна се напред и спря до леглото. – Защо, по дяволите, не ми каза?
Пресвета Скрайб Върджин, нямаше как да не затрепери пред разяреното му лице, а и честно казано, в момента силите ѝ бяха изцедени и не можеше дори да се защити. Усетил ужаса й, Куин незабавно обузда гнева си и започна да се разхожда в кръг. Когато отново я погледна, каза с дрезгав глас:
- Извинявай, не исках да крещя. Просто… тревожа се за теб.
- Аз съжалявам. А и трябваше да ти кажа… но ти беше на пост и не исках да те тревожа. Не знам… честно, може би не разсъждавах нормално. Бях изпаднала в паника.
Куин приседна до нея, огромните му рамене се прегърбиха, когато опря лакти на коленете си и преплете пръсти.
- И какво стана?
Тя само вдигна рамене.
- Ами, както може да усетиш, кървя.
- Колко?
Помисли си за думите на сестрата.
- Достатъчно.
- От кога?
- Започна преди около едно денонощие. Не исках да ходя при д-р Джейн, защото не бях сигурна дали ще го запази в тайна, а и все пак няма много опит с бременността при нашия вид.
- Какво каза Хавърс?
Сега тя сбърчи вежди.
- Не поиска да ми каже.
Главата на Куин се завъртя към нея.
- Я повтори?
- Заради статуса ми на Избраница, щял да говори само с моя Примейл.
- Не се занасяй с мен.
Тя поклати глава.
- И аз също не можах да повярвам, а и се страхувам, че си тръгнах оттам неочаквано. Отнесе се с мен като с обект без особено значение, все едно съм само хранилище...
- Знаеш, че не е вярно, - Куин хвана ръката ѝ, а разноцветните му очи горяха. – Не и за мен. Никога.
Тя се пресегна и докосна рамото му.
- Знам, но ти благодаря, че ми го припомни. – Вдигна рамене. – Имах нужда да го чуя сега. А що се отнася до случващото се с… мен… сестрата каза, че никой не може да го предотврати.
Куин впери поглед в килима и дълго остана загледан.
- Не разбирам. Не биваше да се случва така.
Като преглътна ужасното чувство за провал, тя се поизправи и погали гърба му.
- Знам, че го желаеше, колкото и аз.
- Не може да го загубиш. Просто е невъзможно.
- От това, което разбрах, прогнозите не са добри. Нито в началото… нито в края.
- Не, не е редно. Аз… аз я видях.
Лейла се прокашля.
- Сънищата невинаги се сбъдват, Куин.
Изглеждаше като най-простото нещо, което можеше да бъде изречено. Толкова очевидно. И в същото време пронизваше сърцето.
- Не приличаше на сън, - отвърна грубо той. Но после се отърси и отново я погледна. – Как се чувстваш? Боли ли те?
Той стана на крака, когато тя не отговори веднага, защото не искаше да го лъже за спазмите.
- Отивам да доведа д-р Джейн.
Тя сграбчи ръката му и го задържа.
- Почакай. Помисли за секунда. Ако губя малкото… - Тя се спря за миг, събра кураж и тогава продължи: - Няма причина да споделяме с никого. Никой не трябва да узнава. Може просто да оставим природата… - В този момент гласа ѝ се пречупи, ала тя се насили да продължи - … да си свърши работа.
- Как ли пък не. Няма да застрашавам живота ти, само за да избегна сблъсъка.
- Това няма да спре аборта, Куин.
- Не ме притеснява само аборта. – Той стисна ръката ѝ. – Ти си важна. Затова отивам веднага да доведа д-р Джейн.