Скритият оазис

Кирнан клекна пред нея и стисна ръката й.

— Романи Гиргис ще си получи заслуженото. И за нищо друго да не ми вярваш, имай ми доверие поне за това.

Фрея мълчеше. Кирнан я гледаше право в очите. Накрая кимна и се изправи.

— Добре, мисля, че поговорихме достатъчно. А и наистина трябва да се изкъпеш. Не ухаеш особено приятно, особено отблизо.

И се усмихна, а Фрея — без особен ентусиазъм — й отвърна. Наистина беше ужасно уморена.

— Спомена, че имало чисти дрехи…

— Първата спалня вдясно — упъти я Кирнан. — На леглото. Има и хавлиени кърпи. Внимавай обаче с крана за топлата вода, нали ви предупредих.

Фрея кимна, излезе в коридора, но спря, обърна се и каза на Флин:

— Извинявай за онова с пистолета. В таксито. Никога не бих те застреляла.

Той махна с ръка.

— Знам. Пък и не беше махнала предпазителя… А, и гледай да не изхабиш всичката топла вода.

Кирнан се отпусна в току-що освободения от Фрея фотьойл, заслуша се в свистенето на душа в банята и въздъхна.

— Ужасно прилича на Алекс, нали?

Флин — отново оглеждаше снимките — вдигна поглед към нея.

— Но е и различна. И по-дива. А явно е и доста умна. — Вдигна една от снимките, извъртя я към лампата и я огледа внимателно. — Алекс така и не ми е казвала какво точно се е случило помежду им — добави сякаш между другото. — Никога не говореше за това.

Остави снимката и взе друга. Вдигна и нея и я заоглежда все така съсредоточено. Кирнан го наблюдаваше и барабанеше с пръсти по облегалката на фотьойла.

— Забелязваш ли нещо?

— Не. Макар че тази е интересна.

И й я подаде. Беше на статуя с човешко тяло и крокодилска глава. Стоеше на голям кубичен постамент, върху който ясно се виждаха йероглифи, изписани върху навита на кълбо змия.

— Собек и Апеп ли са? — попита Кирнан.

— Да. Същият символ за проклятие, който се среща в папируса Имти-Хентика. „Нека злосторниците бъдат смачкани в челюстите на крокодила Собек и после погълнати от змията Апеп.“ Само че тук има и нещо друго. Погледни. — Той се приведе, посочи с пръст долния край на снимката и преведе: — А вътре в корема на змията нека страховете им се превърнат в истина, а техните ресут бину — това са страховете от злото — да станат живо мъчение… Не е кой знае какво откровение, но е любопитно от научна гледна точка. И е още едно късче от мозайката.

— А това приближава ли ни повече към фактическия оазис?

Той се намръщи.

— Нито с милиметър.

Взе снимката, сложи я с другите в плика, пусна го на канапето и се изправи.

— На всяка цена ги дай да ги увеличат, но те уверявам, че в тях няма нищо. Губиш си времето, Моли. Снимките са безполезни.

Отиде до дървения шкаф до стената, отвори го и извади почти пълна бутилка уиски „Белс“ и малка чашка.