Скритият оазис

Кирнан отиде до масата, бръкна в чантата си и извади нокиата. Размаха я във въздуха.

— Това е телефон от Управлението, Флин. В него не може да се проникне. Има всякакви пароли, пинове, специални начини за достъп — абсолютно защитен е. Дори шибаните руснаци не могат да проникнат в него.

Още едно нещо се случи за първи път — Флин абсолютно никога не беше чувал Кирнан да използва такива думи. Отпи още глътка от уискито и попита:

— А ако е някой от службите?

Тя отвори уста, затвори я и прехапа устна.

— Не — отсече накрая. И повтори: — Не. Невъзможно. ЦРУ не се занимава с шпиониране на личните дела на собствените си оперативни работници. Разбира се, технологията е налице, но да се използва срещу служител на Управлението — тук вече става въпрос за оторизация от най-най-високо равнище. Това не може… Не мога да повярвам. Просто не го вярвам. Обяснението трябва да се крие другаде.

Флин сви рамене, довърши остатъка от уискито, бръкна в джоба на дънките си, извади картичката, която Ангълтън му беше дал в хотел „Уиндзър“, и й я подаде.

— При всяко положение мисля, че трябва да проучиш този тип.

Кирнан взе картичката и я прочете.

— Той ме държи под око. Появява се на места, където не би трябвало да бъде. В музея например, тъкмо когато главорезите на Гиргис ни накараха да побегнем. Не мога да докажа нищо, но съм готов да се обзаложа, че както те, така и той, са разбрали за нас по един и същи начин. Какъвто и да е този тип, със сигурност не работи във Връзки с обществеността.

Кирнан бе впила очи във визитката. Ръцете й трепереха, лицето й бе пребледняло.

Шумът от душа спря и апартаментът потъна в тишина. Кирнан отиде до дамската си чанта, пусна картичката и телефона в нея и се обърна към Флин.

— Напускаш Кайро! — нареди с изведнъж станал твърд и властен глас. — И двамата изчезвате от Египет. Още довечера. Стана прекалено опасно. Изпускаме нещата. Вече сме ги изпуснали.

— Не искам да те засегна, Моли, но аз съм цивилен гражданин и не можеш да ми нареждаш какво да правя. Правя, каквото си поискам.

— Искаш да те убият ли?

— Искам да открия оазиса. — Той я гледаше твърдо, без да мигне. — И няма да замина никъде, докато не го открия.

За миг му се стори, че Кирнан е готова да избухне. Но тя пристъпи към него и сложи ръка на рамото му.

— Само за оазиса ли става дума?

Той погледна първо нея, после празната си чаша.

— Какво искаш да кажеш?

— Питам те дали тук не е замесено нещо повече от интереса към египтологията и желанието да спреш Гиргис.

— Започваш да ми говориш като психоаналитик, Моли.

— Не, говоря ти като приятелка, на която си скъп и която не иска да пострадаш.

Той въздъхна и сложи ръка върху нейната.

— Извинявай, не го казах добре. Всъщност знаеш ли…