Последният заложник

Лицето му беше непроницаемо.

— Не можаха да намерят филма, само евтин фотоапарат „Полароид“, забравен във фургона. Вероятно е изхвърлил снимката, след като е я записал в компютъра си. Запомнил съм всяка подробност… Същата снимка е и в компютъра на Бостич, така ли?

— Да… Къде отиваме?

Улф въздъхна тежко.

— Във Финикс. Мислех да се отправя към Денвър или към Колорадо Спрингс, но в района бушува силна гръмотевична буря, затова ще летим на югозапад. И без това сутринта трябваше да отидем там.

Тя изпита внезапен прилив на надежда.

— Това е добър ход, Кен. Най-после да освободиш хората там, закъдето са тръгнали.

Той кимна, без да я поглежда.

— Смяташ да… приключиш с всичко във Финикс, нали? Имам предвид, че Лумин всеки момент ще бъде арестуван, а Бостич е почти разобличен. Дори да кацнеш в Аспен и да свършиш с тази история там, мисля, че съдията ще има достатъчно основания да промени решението си и да препотвърди заповедта.

— Финикс е подходящо място за финал, Кет — независимо от всичко, което се случи. — Той отново вдигна спусъка. — Благодарение на теб аз съм малко по-близо до мисълта да дезактивирам това нещо, но няма да се откажа от исканията си. Бостич трябва да направи самопризнания, които да са валидни за пред съда.

— Кен?

Тонът й беше някак различен и той я погледна стреснато.

— Сигурно си бил изненадан, когато сутринта си разбрал, че Бостич е на борда, нали?

Отговорът излезе от устата му, преди да успее да го спре.

— Да. Ужасно…

— Това означава — освен ако нямаш навика да носиш експлозиви на всеки полет, в което се съмнявам — че в самолета няма бомба.

— Има, Кет. Аз…

— Престани, Кен! Видях спусъка. Това е дистанционно управление за аларма на кола, нали?

Той я погледна, без да каже нищо, после вдигна спусъка и го премести в дясната си ръка, като внимаваше копчето да е натиснато.

— Специално съм го преработил.

— Страхотно изпълнение, Кен, но е измама. Ти си единственият пилот тук и едва ли ще те застрелям, причинявайки смъртта на всички.

— Бомбата е истинска, Кет.

Той бръкна в калъфа с картите, извади нещо и го хвърли на коленете й.

Тя погледна правоъгълния предмет. Приличаше на пластилин в прозрачна опаковка. Взе го и го помириса, опитвайки се да си припомни основните си познания по експлозивите от обучението си в академията на ФБР.

— Какво е това?

— Остатъкът от пластичния експлозив, който е в чантата ми в багажното отделение.

Кет отново погледна пакетчето.

— Пластичен експлозив?

— Точно така.

— Кен, сигурно знаеш, че това не е С-4, нито „Семтекс“, а сирене!

Той се вторачи в нея с безизразно лице, после изведнъж кимна и се усмихна.