Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— А сега, Кет, отвори първите три снимки и… съжалявам, но е необходимо… опиши ги подробно.
Тя преглътна с усилие, но го направи, едва потискайки погнусата си.
— Добре. Достатъчно — каза накрая Роджър. — Предполагам, че и останалите са като при мен. Виждаш ли, Лумин е имал съвсем същите файлове в компютъра си, когато е бил арестуван за убийството на Мелинда Улф. Явно са били купени и записани от източник в Уърлд Уайд Уеб.
Кет усещаше, че Кен я наблюдава. За миг бе забравила, че той слуша. Погледна го и видя, че на лицето му е изписана изненада. Тя продължи да говори по телефона.
— Тогава можем ли да допуснем, че Лумин е купил пакет от тези мръсотии от същия източник като Бостич? Или че Бостич е имал записан същия файл като в твоя компютър?
— Не, Кет. Аз съм единственият, който е записал информацията от компютъра на Лумин. Това е факт. Трябваше да го направя тайно, докато работех по случая. Компютърът на Лумин вече беше запечатан от съда по мое настояване и твърдият диск беше дезактивиран. Направих копие преди съдебното решение. Само съдията знае и даде съгласието си. На Бостич би му трябвала съдебна заповед, за да получи друго копие, а аз веднага щях да разбера.
— Роджър, петдесет и първият файл има ли следните букви и цифри?
Тя му ги издиктува.
— Файловете са само петдесет, но името на този ми е познато. Беше в компютъра на Лумин.
Кет изпита странно вълнение — възбуда и страх.
— Разглеждал ли си го?
— Да. Кет, може би не знаеш, но това беше единственото доказателство, което би могъл да притежава само убиецът. Направо се разтреперих. Откъде знаеш името на този файл?
— Роджър, съзнаваш, че Кен Улф слуша този разговор, нали?
— Предположих. Командир Улф… много съжалявам, че сте в това положение. Искаше ми се да ви бях помогнал, за да не се стига до това.
— Но вие помагате, детективе. Много помагате — рече Кен.
Кет вдигна ръка, за да му направи знак да мълчи.
— Роджър, попита ме откъде знам името на файла.
— Да. Озадачен съм. Има само една възможност, но тя е ужасна.
— Има го в компютъра на Бостич.
— Намерила си го… в компютъра на Бостич?
— Да.
— И позна ли… обекта?
— Да. Видях лицето на друга снимка, но не очаквах, че ще бъде в този файл.
— Кет, разбираш ли какво означава това?
— Още не съм сигурна. Но може да е стар файл с доказателства, който не си знаел, че Бостич е записал.
— Не е така. Повярвай, Кет. Бостич не може да е получил копие по никакъв канал след ареста на Лумин. Файлът трябва да е бил прехвърлен от компютъра на Лумин преди задържането му. Следиш ли мисълта ми? Онзи, който го е получил — да го наречем господин Х — вероятно е знаел точно какво получава. Следователно наличието на същата снимка в компютъра на Бостич означава, че той има вземане-даване със същата личност, господин Х, който е имал допълнителна цел, за да го даде на Рудолф.
— Този файл не е нещо, което би се разпространявало безконтролно, нали?
— Имаш предвид снимката ли?
— Да. Например по бюлетина на Интернет?
— Няма начин! Аз знам тази… снимка. Гледал съм всичко и по Интернет. Там я няма.
— И така, кой може да е господин Х? Бостич?
— Съмнявам се. Някой е подшушнал на Бостич за Лумин, затова мисля, че ако съществува, господин Х е онзи, който е съобщил информацията на Бостич, че Лумин е убиецът. Господи, в това има логика! Винаги съм бил сигурен, че Бостич е източникът на тази информация. Дори в нощта, когато се обади, си помислих, че за него е странно да има информатор в подземния свят, който да му каже нещо полезно. Но нямам представа кой може да е той. Господин Х… Някой, от когото Бостич лично е купувал порнографията… Това може би е обяснението.
— Би ли проверил адреса SHRDLU2? Виж дали притежателят не е нашият господин Х.
— Разбира се. Ще започна с файла на Лумин.
След две минути Матсън се обади отново.
— Кет!
— Да?
— Адресът SHRDLU2 фигурира и в базата данни на Лумин! Изпращал е съобщения по електронната поща, макар че не съм ги чел.
— Можеш ли да издириш притежателя?
— Да. Но те предупреждавам, че това ще ни заведе до задънена улица, защото господин Х сигурно е използвал пари в брой и фалшива самоличност. Много хора го правят, особено когато се занимават с нещо незаконно. Ето защо Интернет е такава безумна каша. Никога не знаеш с кого си имаш работа.