Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— От Орегон е. Много хубаво сирене, но не става за експлозив.
Тя го погледна и поклати глава.
— А „спусъкът“ е дистанционното управление на колата ти, нали?
Кен го вдигна и пусна копчето.
— Да. А устройството в Телърайд беше портативната радиостанция.
— И всички ние сме ужасени напразно?
Той кимна.
— Дори да знаех, че Бостич ще бъде днес на борда, пак нямаше да застраша живота на пътниците си. Мога да намеря С-4, но не го направих.
— Дълбоко в себе си подозирах това още в Телърайд.
— Колегите ти щяха да ми пръснат черепа, ако бяха разбрали.
— Не и без разрешение, Кен. Знаеш го. Както вече подчерта, ти знаеш всичките ни номера.
28.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 17:20
Кен чу, че предпазният колан на Кет изщрака, и я видя, че става. Напрегна се и погледна вдясно, подготвяйки се за атака, но тя плъзна седалката напред и внимателно затвори компютъра на Бостич, сетне му даде клетъчния телефон.
— Извикай ме, когато се обади Роджър Матсън.
Той се вгледа за миг в очите й, после кимна.
— Къде отиваш?
Кет стана и сложи ръка на облегалката на седалката му.
— Ще направя онова, заради което се качих на борда — да разпитам Бостич.
Улф протегна ръка и натисна бутона за отключване на вратата на пилотската кабина.
— Щом се върнеш, почукай шест пъти. Три пъти, пауза, и още три пъти.
— Летим към Финикс на разумна височина просто за разнообразие, нали? — попита тя. Усмихваше се.
— Много разумна — отговори той. — Десет хиляди метра.
Анет разговаряше с млад мъж, който държеше телефон. Кет я докосна по рамото и стюардесата подскочи.
— Не исках да те стресна — извини се Кет.
— Няма нищо. — Анет се изправи и посочи мъжа. — Това е Крис Билингс от Си Ен Ен.
— А вие сте агентът на ФБР, нали? — попита мъжът. — Госпожица Бронски?
— Да. Предавате ли на живо?
Крис погледна телефона.
— В момента не. Има почивка от десет минути, после ще ме включат пак. Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Съвсем набързо.
— Добре. Когато преди малко говорихте по вътрешната радиоуредба, имах чувството, че сте съгласна с командира за Рудолф Бостич. Но преди тълпата да започне да го заплашва, че ще го изхвърли през борда, аз говорих с него. Той се закле, че когато се е качил на самолета, в компютъра му не е имало порнографски снимки, и ако сте намерили нещо, това е защото командирът го е сложил там, за да го дискредитира.
Кет погледна Анет, после Билингс.
— Истината е, че командирът нямаше време да запише нищо в компютъра му, Крис.
После му разказа какво е станало и подчерта, че е била в пилотската кабина от мига, в който Улф е донесъл компютъра.
— И снимките… наистина ли са толкова гнусни? — попита Билингс.
Кет се вторачи в него, докато стана очевидно, че той се почувства неудобно.
— Крис, виждал ли си порнографска снимка с дете? Имам предвид ясна и откровена, на която се вижда всичко, от забранените?
Той поклати глава.
— Не. Не се интересувам от…
Тя вдигна ръка.
— Не казвам, че се интересуваш. Но като репортер, не си ли виждал такива мръсотии?
— Никога.
— Добре. След малко ще се върна в пилотската кабина и ако Улф се съгласи, ще те заведа да видиш доказателствата. Ще ти призлее, обещавам ти.
После отиде при Бостич, който седеше намръщен и гледаше през прозореца.
— Господин Бостич?
Той вдигна глава и я погледна подозрително.
— Да?
— Трябва да продължим разговора си. Аз съм агент Катерин Бронски от ФБР. Преди час и нещо разговаряхме по радиото.
Бостич я гледаше свирепо, без да мърда.
— Какво искаш?
— Моля ви, станете. Ще отидем отпред.
Той поклати глава.
— Няма да се върна в пилотската кабина при онзи маниак.
— Не, господине. Ще отидем в първа класа, където ще говорим, без никой да ни чува. — Тя огледа неколцината пътници, които се бяха обърнали, за да чуят разговора им. — Или предпочитате да разговаряме тук, където да ни слушат всички?
Бостич въздъхна и с нежелание стана. Влязоха в първа класа. Докато минаваше покрай редовете, хората го освиркаха. Кет му направи знак да седне на място 1-А и помоли жената от другата страна на пътеката да се премести назад.