В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Лекарят, разбира се, знае, че мисълта е енергия на свободното време. За сметка на силата на своята мисъл, многократно умножена и пренасочена от заклинанието, той ускорява хода на времето в патологичния участък на тъканите. В резултат веществото се превръща в енергия. (Изглежда в четириизмерния свят съществуват различни заклинания за дематериализация. Сигурно лекарят избира онова, при чието използване се отделя безвредна за организма енергия.) Веднага следва друго заклинание — за материализация, след което силата на мисълта почти спира хода на времето в биополевата програма на дадения участък или във „файла на регенерацията“, където има точни енергийни копия на здрави клетки и всички останали органи. Щом като времето в енергийните копия на клетките спре или почти спре, те веднага стават веществени, тоест се материализират.
Не мисля, че лекарят всеки път шепне заклинания. Най-вероятно ги казва наум или те сами се подреждат едно след друго, докато той е изпаднал в състояние на транс, освобождавайки от бремето на съзнанието своето божествено подсъзнание. Ето защо процесът на регенерация протича светкавично.
Мнозина от четириизмерните хора навярно сами се лекуват, понеже Бог им е разрешил да използват светите заклинания. Той ги е въвел в тяхното подсъзнание, затова е достатъчно само да си пожелаят и… раната сама зараства пред очите им. А Бог ги е допуснал до тях, защото разцветът на обществото им се дължи на Чистата душа.
Може би Бог е направил за тях още едно благо дело — намалил е теглото им. За тази цел мъничко е увеличил скоростта на локалното време във веществото на октаедрически изкривеното пространство на четириизмерния свят, за да намали силата на гравитацията. Главата ми съвсем клюмна. Нямах сили дори да се почеша по тила.
— Шефе, за какво мислиш? — прекъсна ме гласът на Селиверстов.
— За филипинските лечители.
— Аз пък гледам ръцете на Рафаел Гаязович. Виж какви са костеливи и загребващи, с такива ръце само из чужди тела да лазиш.
— Защо пък да са загребващи? — възмути се Рафаел.
— Костеливата ръка винаги е загребваща — мъдро обобщи Селиверстов.
— Какви ги дрънкаш! Аз съм само един безкористен учен! — скочи срещу него Юсупов.
— Казват, че в Америка такива костеливи като вас ги поставят на специална диета със сандвичи и пица. Не ги оставят, докато не напълнеят толкова, че не само корем да им порасне, а и пръстите им да се покрият с мазнина. Там имало поверие, че костеливата ръка е загребваща. Затова има толкова тлъсти американци. Те просто прикриват своята страст да загребват. Иначе никой от тях няма да успее да прецака съседа. А ако не го прецака, каква радост му остава? И що за живот е това — без подобна радост? Принуждават се да пълнеят, за да прикрият любовта си към парите. А костеливият… той направо си издава алчността — поучително приключи монолога си Селиверстов.
— Какво искаш да ми внушиш? Че защото съм костелив, обичам парите, така ли?
— Без преки аналогии! Може би говоря за костеливостта в преносен смисъл. А вие, Рафаел Гаязович, всичко възприемате буквално! Човек може да си помисли, че главата ви е само от кости! — поомекна Селиверстов.
— Я се погледни! Тук направо на вейка заприлича. Къде ти е коремът? Къде!? Няма го! Тибет те изсмука…
— Кой ме е изсмукал? — ококори се Селиверстов.
— Тибет до такава степен изсмука тлъстините ти, че и твоите ръце станаха костеливи като моите. А за страстта да загребват няма какво да приказваме. От тебе като от касиер-домакин на експедицията човек не може да изпроси нито стотинка. Всички пари си скатал в чантичката на кръста.
— Да, поотслабнах малко. И коланът на чантичката преместих с шест дупки. Затова пък тя не се смъква от корема ми и не ми увисва между краката, както при някои…
Огледах с вътрешния си взор всички свои размисли за силата на мисълта и допуснах хипотезата, че светът се състои, общо взето, от две части:
Свят на мислите, в който съществува и управлява свободната от пространството мислеща енергия на времето, ръководена от Главното начало на свободното време, тоест от Бога.
Свят на пространството (по-точно — на пространствата), където времето — Божественото начало — е заключено вътре в материята, съобразно строгата система на изкривените пространства на различните светове, като по този начин оформя многобройните и систематизирани варианти на материален живот, в основата на които лежат веществото и енергията.