Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Помнете какво ви обясних! — каза той по радиостанцията. — Защитавайте се, ние успяхме да вземем предмета и идваме!
Той каза последното, за да повдигне духа на тримата, оставени да пазят кораба, но в действителност изобщо не се очертаваше скоро да се доберат до крайната си цел. Придвижваха се изключително бавно, без да имат възможност да обърнат гръб на противника нито за миг. Ако нещата продължаваха така, навярно изпратените да превземат кораба кадети от „Дунав“ щяха да сломят съпротивата на Мегън, Алиса и Кобе преди Зак и неговите хора да са достигнали до мястото за екстракция. Трябваше да се измисли нещо, и то бързо. Зак се сети само за един-единствен план, който можеше да сработи в тази ситуация. Беше крайно рисковано и за миг се замисли дали би го приложил, ако действителни животи бяха заложени? Вероятно не, но това така или иначе не представляваше реално сражение, така че си заслужаваше да се опита.
— Ричард! Дай ми компютъра! — гласът му едвам успяваше да надвика екотът от автоматично оръжие. Съотборникът му го послуша и предаде предмета, който Зак прибра в чантата си. Сетне се приближи до Малик, който в този момент се прицелваше и му каза:
— Слушай, това е единственият ни шанс да спечелим! Ти поеми контрола над наземния екип. Заемете солидни позиции тук и задръжте противника колкото можете по-дълго. Аз ще тръгна сам към кораба и ще доставя предмета! Приемам позивната „Беглец 1“.
— Ами ако те спипат? Ще си сам!
— Нямаме друг избор! Задръжте ги тук колкото можете, аз ще тичам към кораба. В противен случай ще останем без кораб и тогава няма да има смисъл, че сме взели предмета!
Всички чуха нарежданията на Зак. Останалите спряха да отстъпват и заеха стабилни позиции, готови да дадат отпор на прииждащите противници. От своя страна Дунавците, които се бяха увлекли от преследването, за момент се стъписаха от внезапната промяна в поведението на техните съперници и това объркване доведе до загуба на двама души от тяхна страна. Все пак те бързо заеха прикрития и ожесточената престрелка продължи. Никой от противниковия отбор не забеляза Зак, който продължи в посока към кораба. След като се отдалечи така, че да е сигурен, че не го виждат, Зак спря да се прикрива, преметна автомата през рамо и започна да тича с все сили към кораба. Някъде там, Мегън и останалите водеха отчаяна съпротива. Беше останал без дъх, но продължаваше да тича, не спря нито за миг. Прескачаше и се препъваше в отломките, търкалящи се по някогашните индустриални улици. Зад гърба му все по-слабо отекваха изстрелите на ожесточената престрелка между бойците на „Перперикон“ и превъзхождащите ги по численост Дунавци. Съотборниците, които остави, също нямаше да издържат дълго, сега бяха само седмина. Продължаваше да тича, присъствието на тежкия стар лаптоп в раницата му се усещаше особено натрапчиво. Изведнъж спря и се прикри зад порутената стена на разрушена постройка. Чуваха се изстрели. Зак започна да се приближава бавно, използвайки различни останки и развалини за прикритие. Скоро пред погледа му се разкри бойното поле. Четирима пехотинци на „Дунав“ се опитваха да превземат кораба им. Зак забеляза, че неговите хора бяха изтикани от позициите, на които ги бе оставил, и сега като последно прикритие използваха самия кораб. Освен това на огъня на Дунавци отвръщаха само две оръжия от страна на защитниците. Огледа се по-внимателно и забеляза, че Алиса лежи на мястото, където я беше оставил, а по костюма ѝ се стичаше размазана цветна боя.
Всичко висеше на косъм от провала, защото сега Мегън оставаше единственият човек, способен да пилотира Страйкъра. Ако я елиминираха — това щеше да е краят. Зак бързо прецени ситуацията и реши да изненада противниците. Без да го забележат ги заобиколи по фланга и се оказа зад гърба им. Когато откри огън се намираше на петдесетина метра зад тях. С първите откоси успя да уцели двама. Останалите скочиха встрани, търсейки прикритие. Тогава обаче иззад кораба си изскочиха Мегън и Кобе, довършвайки оцелелите противници. Зак се изправи. Чак сега Мегън разпозна своя спасител и се хвърли в обятията му.
— О, Зак, толкова се радвам да те видя!
Той я прегърна силно.
— Къде са останалите? — попита тя.
При мисълта за другите, Зак се опита веднага да се свърже с тях по радиостанцията. Искаше да им каже, че предметът и кораба са в безопасност и те могат да започнат да се изтеглят към него.
— „Беглец 1“ до наземния екип, чувате ли ме?
Мълчание бе единственото, което го посрещна от другата страна на линията.