Изповядвам

– Мирея.

– Лъжец. Казва се Сага Волтес-Епстейн.

– Е, тогава защо ме питаш? Казва се Сара.

– А ти защо трябва да ме лъжеш? Какво криеш от мен? А? Аз Бернат ли съм, или кръгла нула?

– Не говори така, по дяволите.

– Говоря така, защото изглежда, че животът преди Сара нищо не струва.

Бернат подаде ръка на Адриа, а той, леко изненадан, я стисна:

– Много ми е приятно, господин Ардевол. Казвам се Бернат Пленса-и-Пунсода, допреди няколко месеца бях твоят най-близък приятел. Ще ми дадеш ли аудиенция?

– Гледай сега какви номера.

– Какво?

– Малко си откачил.

– Не. Възмутен съм: приятелите са на първо място. И точка.

– Едното не пречи на другото.

– Ето тук грешиш.

У Исократ не бива да търсим философска система. Исократ взима това, което му се вижда добро, оттам, където го намери. Чист синкретизъм и никаква систематична философия. Сара. Бернат го погледна, застана пред него и му препречи пътя.

– За какво мислиш?

– Не знам. Главата ми е много...

– Много е тъпо да гледаш влюбен нещастник.

– Аз не знам дали съм влюбен.

– Майната ти, нали каза, че си безвъзвратно, абсолютно, всеотдайно, безусловно влюбен? Абе, преди една минута направи това признание.

– Но всъщност не знам как се чувствам. Никога не бях усещал нещо... нещо... ами... не знам как да ти го обясня.

– Аз ти казвам, че е така.

– Че е така какво?

– Влюбен си.

– Ама ти никога не си бил влюбен.

– Ти откъде знаеш?

Седнаха на пейката в един ъгъл на двора и Адриа си помисли, че Исократ се е интересувал от софистите213, но само по конкретни въпроси: например Ксенофан с неговата идея за културен напредък (ще трябва да чета Ксенофан). А интересът му към Филип Македонски е бил следствие от неговото откритие за значението на личността в историята. Любопитно.

– Бернат.

Бернат се престори, че не го чува, и погледна на другата страна. Адриа повтори:

– Бернат.

– Какво?

– Какво ти е?

– Много съм зле.

– Защо?

– През юни ще се явявам на изпита за девети курс и никак, ама никак не съм готов.

– Ще дойда да те слушам.

– Наистина ли няма да бъдеш зает с онова девойче, което те е обсебило?

– И ако искаш, ела вкъщи, или аз ще дойда и ще свирим.

– Не искам да ти преча да ухажваш тази Мирея на твоите мечти.

В крайна сметка атинската школа на Исократ не предлага философия, а по-скоро това, което в Рим ще се нарича humanitas214, а днес бихме назовали „обща култура“, всичко онова, което Платон отхвърля в своята Академия. Мамка му! Как ми се иска да ги видя през ключалката. Да видя и Сара, и нейното семейство.

– Кълна ти се, че ще дойда да те слушам. И ако искаш, и тя ще дойде.

– Не. Само приятелите.

– Голям мръсник си.

– Хау.

– Какво?

– Ясно е като бял ден.

– Кое?

– Че си влюбен.

– А ти откъде знаеш?

Вождът арапахо замълча с достойнство. Да не би това дете да си мисли, че сега ще вземе да излага на показ преживяванията и чувствата си? Карсън плю на земята и взе думата:

– Личи ти отдалече. Сигурно майка ти и всички останали са разбрали.