Изповядвам

Не посмях да я попитам защо трябваше да отидем у тях, когато няма никой. На Адриа му беше много приятно да види в каква среда живееше това момиче, което с всеки изминал ден навлизаше все по-дълбоко, чак до мозъка на костите му, с тази меланхолна усмивка и толкова деликатни жестове, каквито не беше виждал у никой друг. А стаята на Сара беше по-голяма от моята, двойно по-голяма. И много красива, с тапети с гъски и селска къща, не като тази в имението Жес в Тона, а по-хубава, по-чиста, без мухи и смрад, като от приказка с картинки; тапети на малко момиче, които бяха запазили досега, когато тя беше на... не знам на колко години си, Сара.

– На деветнайсет. А ти на двайсет и три.

– Откъде знаеш, че съм на двайсет и три години?

– На лицето ти е изписано.

Сложи нова рисунка върху тази от Кадакес.

– Много добре рисуваш. Позволи ми да видя още веднъж онзи господин.

Тя сложи портрета на чичо Хаим най-отгоре. Погледът, бръчките, тъжната аура.

– Каза, че е твой чичо?

– Да. Вече е починал.

– Кога е починал?

– Всъщност е чичо на майка. Аз не го познавам. Е, бях много малка, когато...

– А как...

– По снимка.

– Защо му направи портрет?

– За да се помни съдбата му.

Редяха се на опашка за душовете. Гаврилов, същият, който по време на пътуването в конските вагони беше топлил двете момиченца, които бяха самички и нямаше кой да им подаде ръка, се обърна към доктор Епстейн и му каза водят ни на смърт, а доктор Епстейн му отговори шепнешком, за да не го чуят другите хора, че това е невъзможно, той е луд.

– Не, лудите са те, докторе. Моля ви, осъзнайте това!

– Всички вътре! Така, мъжете оттук. Децата може да отидат с жените, разбира се!

– Не, не, оставете дрехите подредени и запомнете номера на закачалката, за след душа, ясно ли е?

– Откъде си? – попита чичо Хаим, като гледаше в очите този, който им даваше наставления.

– Забранено ви е да разговаряте с нас.

– Кои сте вие? Също сте евреи, нали?

– Забранено ви е, дяволите те взели. Не ми усложнявай живота. – Викайки: – Запомнете номера на закачалката.

Когато всички мъже, голи, напредваха бавно към душовете, където вече имаше група голи жени, един офицер от СС с тънки мустаци и суха кашлица влезе в съблекалнята и попита има ли лекар тук? Доктор Хаим Епстейн направи крачка напред към душа, но Гаврилов до него му каза не ставайте глупак, докторе, това ви дава шанс.

– Ти мълчи!

Тогава Гаврилов се обърна и посочвайки бледия гръб на Хаим Епстейн, каза er ist ein Arzt, mein Oberleutnant208 и хер Епстейн прокле своя другар по нещастие, който продължи към душа с малко радост в очите, като си подсвиркваше тихичко един чардаш от Рожавьолди209.

– Ти лекар ли си? – попита офицерът, изправен пред Епстейн.

– Да – отвърна примирен и най-вече уморен. А едва беше навършил петдесет години.

– Облечи се.

Епстейн започна бавно да се облича, докато останалите мъже влизаха на душовете, водени като овце от служителите със сив и изхабен поглед, техните овчари.

Докато евреинът се обличаше, офицерът нетърпеливо крачеше напред-назад. Взе да кашля, може би за да не се чуват глухите викове на ужас, които идваха от зоната на душовете.