Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Какво е това? Какво става?
– Хайде, достатъчно – каза неспокойно офицерът, като видя, че си вдига панталоните върху разкопчаната риза.
Изведе го навън, на жестокия студ в Освиенцим, накара го да влезе в една караулна будка и изпъди двамата пазачи, които се мотаеха там.
– Преслушай ме! – заповяда, като му пъхаше слушалка в ръцете.
Епстейн не разбра веднага какво искаше офицерът, който вече си разкопчаваше ризата. Сложи бавно слушалките на ушите си и за пръв път от Дранси210 насам се почувства облечен в някаква власт.
– Седнете! – заповяда, превърнал се в лекар.
Офицерът седна на табуретката в караулката. Хаим го преслуша внимателно и според това, което чуваше, си представи изтощени бронхи, пълни със секрет. Накара го да се обърне, преслуша го отпред и отзад. Накара го пак да се изправи, само заради удоволствието да дава заповеди на офицер от СС. За момент си помисли, че докато го преслушва, няма да го изпратят под душа с виковете на ужас. Гаврилов имаше право.
Не можа да скрие задоволството си, когато гледайки го в очите, каза на пациента си, че трябва да го прегледа по-обстойно.
– Какво искаш да кажеш?
– Преглед на гениталиите, палпиране в областта на бъбреците.
– Добре, добре...
– Чувствате ли необясними болки тук? – попита, натискайки силно бъбрека с железните си пръсти.
– Внимавай, по дяволите!
Доктор Епстейн поклати глава, преструвайки се на разтревожен.
– Какво има?
– Вие сте туберкулозен.
– Сигурен ли си?
– Няма никакво съмнение. Болестта е доста напреднала.
– Тук изобщо не ми обръщат внимание. Сериозно ли е?
– Много.
– Какво трябва да правя? – попита, изтръгвайки слушалките от ръцете му.
– Аз бих ви пратил в санаториум. Това е единственото, което може да се направи. – Сочейки пожълтелите му пръсти: – И никакви цигари, за бога.
Офицерът повика пазачите и им каза да заведат мъжа на душовете, единият от тях му направи знак, че са приключили, това било последната смяна. Тогава си облече палтото и слизайки към сградите заедно с упоритата си кашлица, извика:
– Закарайте го в барака двайсет и шест.
Така спасил живота си. Но често казвал, че спасеният живот бил по-лошо наказание от смъртта.
– Никога не бях си представял такъв ужас.
– Това не е всичко.
– Разкажи ми.
– Не. Не мога.
– Хайде.
– Ела, ще ти покажа картините в големия салон.
Сара му показа картините в големия салон, показа му семейни снимки, обясни търпеливо кой кой е, но когато дойде време да си тръгва, защото може някой да се прибере вкъщи, му каза трябва да си ходиш. А, знаеш ли какво? Ще те изпратя малко.
Ето как стана така, че не се запознах с твоето семейство.
207 Живописно каталонско градче, разположено на средиземноморското крайбрежие. – Б. р.
208 Той е лекар, господин старши лейтенант (нем.). – Б. пр.
209 Марк Рожавьолди (1789–1848), по рождение Мордехай Розентал – унгарски композитор и цигулар, считан за баща на чардаша. – Б. пр.
210 Нацистки транзитен концентрационен лагер край Париж. – Б. р.
21
Никое изкуство не е било култивирано и усъвършенствано от софистиката така системно, както ораторското. Сара. В ораторското изкуство софистиката вижда идеалния инструмент, чрез който да властва над хората. Сара, защо не си искала да имаш деца? Благодарение на софистиката и на нейната реторика публичните речи се превръщат в литература, тъй като човекът започва да ги възприема като произведения на изкуството, достойни да бъдат съхранени в писмена форма. Сара. Оттогава насам обучението по ораторско майсторство става задължително за кариерата на държавника, но реториката е включила в своята сфера на влияние прозата изобщо и най-вече историографията. Сара, за мен ти си загадка. Така може да се разбере защо в IV век водещо място в литературата има прозата, а не поезията. Любопитно. Но логично.
– Мамка му, пич, къде се губиш, никъде не мога да те намеря!
Адриа вдигна глава от книгата на Нестле211, в която се беше вглъбил, отворена на петнайсета глава, за Исократ212 и новото възпитание, и сякаш му беше трудно да фокусира погледа си, няколко секунди не можеше да види лицето, влязло в конуса на светлината от зеления абажур в университетската библиотека. Някой помоли за тишина и Бернат трябваше да понижи глас, после седна на отсрещния стол и каза вече цял месец Адриа го няма, не, излезе, не знам къде е отишъл, Адриа? По цял ден е навън. Какво става?... И у вас не знаят къде си се запилял!
– Нали виждаш. Уча.
– Какви ги дрънкаш, аз по цели часове вися тук.