Повелителката на дима

— Няма лек за минната лудост.

Това не е минна лудост, иска ми се да кажа, но вече не съм толкова сигурна. Какво друго е минната лудост, ако не дарба, дадена на някого, който не може да се справи с нея. Може би не е много по-различно от благословията. Може би са двете страни на една и съща монета. Внезапно, като шок, осъзнавам колко малко знам за собствената си страна. Макар вече да съм по-скоро възрастен човек, отколкото дете, едва ли знам повече за боговете и мините, отколкото когато бях на шест години.

Блейз стиска гривната със скъпоценния камък на земята толкова силно, че кокалчетата на пръстите му са побелели.

— Може би не бива да я носиш — кимам към гривната. — Може тя да влошава състоянието ти.

Той стисва гривната още по-силно.

— Не, помага ми. Тя доста често го превръща в нещо, с което мога да се справя.

Прехапвам устни и поглеждам към него.

— Не мога да те загубя, Блейз — казвам му тихо. — Дори да съществува и най-малката възможност да ти помогнем, трябва да я използваме.

Известно време Блейз не казва нищо, челюстите му са стиснати. Накрая кимва в съгласие.

— Добре, Тео. Ще опитаме. Но ако няма резултат, ще си тръгна.

Стомахът ми болезнено се свива при тази мисъл, но кимвам с глава. Внимателно пристъпвам към него и отново го обгръщам с ръце. Отначало тялото му е сковано и неподатливо, но после съпротивата му намалява и той ме прегръща така, сякаш съм нещо крехко като вазата, която разби на парчета.

— Обичам те — гласът ми е глух, потънал в рамото му. Навярно това е още една манипулация, използване на думи като оръжие, единственото, което имам на разположение, но това не ги прави неистински. Хубаво ми е, когато ги произнасям на глас. Дишането на Блейз се учести и отчасти се чувствам виновна. Макар думите ми да са искрени, аз знам, че причината да ги кажа тук и сега е сложна и объркана. Говоря му онова, което той има нужда да чуе, да ми даде това, което аз искам. Изтиквам настрани чувството си за вина и се съсредоточавам върху Блейз, който стои пред мен. Блейз, който трябва да продължи да се бори, независимо какво се случва. Блейз, без когото не знам как ще оцелея. Не искам да се уча как да оцелявам. Просто го искам до себе си, здрав и щастлив, готов да си върне нашия дом, да спаси нашия народ и да отмъсти за нашите родители.