Повелителката на дима
- Автор: Себастиън Лаура
- Серия: Принцеса на пепелта #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722670
- Переводчик: Иванка Ангелова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на дима». Краткое содержание книги:
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ѝ е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ѝ, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.
Ерик се прокашля.
— Мисля, че имаше един период, когато се стремях да бъда като него — признава той. — Не продължи много дълго, но го имаше. Никога не ме призна за свой син, дори не ми говореше, но не беше тайна, че съм негов син. Знаех. И като дете си мислех, че ако бях по-голям, ако бях по-силен, ако бях по-добър, той щеше да ме обича. Мразех те — обръща се той към Сьорен.
— Мразел си ме? — намръщва се Сьорен. — Не знаех това.
Ерик свива рамене и поглежда встрани. Светлината е твърде слаба, за да го кажа със сигурност, но ми се струва, че бузите му почервеняха.
— Тогава не те познавах, само от разстояние. Ти просто беше момчето, което имаше всичко, което аз отчаяно исках, а изглеждаше така, сякаш изобщо не го оценяваш. Разбира се, че те мразех. Но докато чиракувахме заедно и се сприятелихме, разбрах. Мисля, че тогава моите илюзии бяха разбити, макар че това е нещо различно.
— Разбирам — казвам му аз. — Благодаря ти.
Сьорен въздъхва тежко.
— Така, ще се върнеш ли в лагера, след като няколко дни няма да ти се налага да се притесняваш за кандидатите?
— Защо не — отвръщам, макар идеята да ме изпълва едновременно с вълнение и страх. Много ми хареса тогава да помагам и да говоря с други астрейци, но вината беше непоносима — как да седя в двореца на крал Етристо, да ям от разточителните ястия, докато усетя как стомахът ми ще се пръсне, да обличам рокли, всяка една от които струва цяло състояние, а там всички са мръсни, гладни и болни? Но, разбира се, че трябва да отида. Ако не направя всичко, което мога, за да им помогна, никога няма да си простя. Със сигурност няма да мога да се нарека тяхна кралица.
Хрумва ми една идея и се обръщам към Ерик.
— И ти трябва да дойдеш. Там има гораки. Трябва да ги видиш, щом ще бъдеш техен император. Вероятно не знаят, че в Гораки отново е безопасно. Може да поискат да се върнат.
Ерик обмисля предложението ми.
— Не разчитам на това — казва той. — Сигурността е относително понятие. Честно казано, тук може би са по-добре.
От тази негова идея направо ми се гади.
— Не говори така, преди да си го видял — казвам му аз и поглеждам към Сьорен. — Имаш ли нужда от нещо?
Сьорен се замисля.
— Просто да минава по-бързо времето. Трябва ли да бъдеш някъде преди закуска?
— Не. Можем да останем още малко.
Сьорен се просва на мръсния под и се обляга върху тухлената стена.
— Добре тогава — казва той, — какво ще кажете за още един урок по астрейски?
— Сега? — намръщвам се аз. — Със сигурност има по-добро време и място за това.
— Аз буквално съм един пленен ученик. А и това ще разсее ума ми от други неща, като решението на крал Етристо да ме екзекутира.
Стомахът ми се свива на топка.
— Няма да позволя това да се случи.
Сьорен се усмихва, но усмивката не стига до очите му.
— Струва ми се, че ти вече направи достатъчно чудеса за мен, Тео. Това може да се окаже извън дори твоите възможности. — Той сяда. — Разбираш ли? Доказвам мнението си — имам нужда от разсейване. Ерик също може да остане, за да научи няколко думи.
— Всъщност, ако се опитам да уча два езика едновременно, само ще се объркам — казва Ерик през прозявка. Обляга се върху стената на коридора, кръстосва ръце на гърдите си и затваря очи.
— Събуди ме, когато си готова за тръгване, Тео.
Взирам се в него и не мога да повярвам.
— Честно, можеш ли да заспиш ей така?
Въпреки че очите му са затворени, устата му потрепва в усмивка.
— Аз съм моряк. Мога да спя навсякъде.
И той, дали защото говори истината, или се преструва много добре, скоро заспива и похърква дори, докато аз уча Сьорен на някои основни астрейски думи: аз, ти, имам, правя, вода, хляб.
Трудно е да се каже колко време е минало без никаква слънчева светлина, но когато двамата с Ерик си тръгваме от тъмницата, ми се струва, че Сьорен изглежда с по-висок дух. Обещаваме му скоро да го посетим отново, но Сьорен сякаш не ни вярва.
Любов
Веднага щом се прибирам в стаята си, ме посреща канонада от панически викове.
— Мислехме, че си мъртва — казва Херон, а очите му, които обикновено са спокойни, сега горят като нажежени въглени. — Какво си намислила? Да тръгнеш посред нощ?
— И си взела камата си? — добавя Артемизия. — Да не би да се опитваше да спестиш труда на наемния убиец, изпратен от императора?
— Можеха да те убият — казва Блейз. Гневът му е толкова силен, че направо го виждам да трепти във въздуха. Ръцете му треперят, но той не ги забелязва.