![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
„Какво ще изгубя, ако опитам? – попита се сама. – Мама има право. Нали татко ме изпрати съвсем умишлено на кораба на Хъзър Реис. Да видя, да науча някои неща. А аз какво направих? Като се върнах, му споделих по детски как съм се забавлявала там. Как плющели платната, как гърмели топовете. Господи Боже мой, толкова ли съм глупава!“
Поразкърши малко пръстите на скръстените си пред гърдите ръце. Хъзър Реис не й е поръчал да постави въпроса за шестдесетте кораба! И на раздяла тя да му е обещала, че ще го бъде!
Ами после? После, ето на, умът й хвръкна по оня красавец с огнените очи. По моряка, който я караше да забрави за всичко, дори за дадената дума.
И взе решение. Тя беше дъщеря на султан Сюлейман и Хюрем хасеки. Започна да си внушава сама: „Принцеса Михримах не може да проявява детинщини. Дъщерята на падишаха трябва да разговаря с падишаха като дъщеря на падишах. Да не би делата на Великата османска държава да са задължение единствено на мъжете, та жените да нямат думата?“
Вдигна глава. Загледа се в очите на майка си.
– Ще го направя! – промълви. – Ще говоря с татко ми, падишаха
– Браво на моята принцеса!
***
Другаде й беше умът на Хюрем. Реши: „Време е вече!“
– Има още нещо! – добави го тихо.
Михримах й отговори с поглед, че слуша.
– Искам да кажеш на господаря още едно нещо. Нали и без това разговаряш, тъкмо ще го поискаш от баща си.
– Какво е то?
– Обаче... – продължи и млъкна. – Негово Величество султан не трябва да знае, че му го казваш по мое желание.
– Какво трябва да знае?
– Представи му го като твое желание. Много е важно!
– Защо?
Устата на Хюрем беше пресъхнала от вълнение, преглътна, в гърлото й изклокочи странен звук. Даваше си сметка, че това е игра с огъня. Не беше твърдо убедена, че Михримах е захитряла достатъчно за интриги от такава класа.
Вярно, от деветгодишна й обясняваше какви опасности я очакват, кои са враговете й, но дали беше придобила умението да се бори? За тези неща се изискваше ум, смелост, твърда като стомана воля и може би първо място – да си затваряш устата. Изречеш ли последната дума най-напред – край! Съвсем малко разсейване, съвсем малко недоглежда можеше да провали всичко.
„Все още можеш да се откажеш! – двоумеше се Хюрем. – Изчакай още малко! Трябва да си абсолютно сигурна!“
Но вътрешният глас й се противопостави: „Виж, докато ти стоиш, кроиш планове тук, еничарите току-виж обърнали казана. Слава на Аллах, главнокомандващият им предупреди падишаха навреме, та угасиха бунта, още преди да пламне. Сюлейман не може дори да го допусне, но зад този бунт няма как да не стои Ибрахим. Докато ти чакаш дъщеря ти да узрее, ако Ибрахим и Гюлбахар свалят Сюлейман и сложат на трона Мустафа, няма да имаш време дори да се тупнеш по главата, че си закъсняла“.
Дъщеря й очакваше отговора с питащи очи.
– Защото... – Взе й ръката и въздъхна дълбоко. – ...ако разбере, че онова, което ще му кажеш, е пожелано от мен, господарят ще го схване в друг смисъл.
– Заинтригувахте ме, валиде, какво е това толкова важно нещо, което има определен смисъл, ако го кажа аз, и друг – ако го кажете вие?
„Срина мостовете, Хюрем! – промълви си наум тя. – Няма вече връщане назад. Казвай каквото имаш да казваш!“
Наведе се към ухото на Михримах и макар че в стаята освен тях двете нямаше никой друг, подозрително се огледа наоколо.
– Кажи на господаря – пошепна, – че искаш да назначи принц Мехмед за управител на провинция Сарухан.
Каза го толкова тихо, и то на ухо, че Михримах не успя да го възприеме. А от друга страна, си помисли: „Правилно ли чух?“
– Какво? Какво да кажа?
Хюрем й хвърли разгневен припрян поглед, наведе се отново към ухото й и прошепна същите думи:
– Кажи му, че искаш батко ти да стане управител на областта Сарухан.
Михримах не успя да овладее изненадата си:
– Но как така, нали там е Мустафа?
– Да, но не е необходимо безконечно да стои все там. Мехмед – в Сарухан, а Мустафа – някъде по-далече... Откъде да знам, например в Аман. Дори и по-далече...
– Но защо? Не разбирам!
Хюрем усещаше, че изчерпва и последните си капки търпение:
– Как така не разбираш? Колкото по-далече е Мустафа, толкова по-гарантирана е нашата безопасност. Колкото по-близо до Истанбул е Мехмед, толкова по-бързо ще се придвижи до столицата.
– Но, валиде, Мехмед и без това си е в Истанбул!
„Не! Не може да е толкова глупава! – размисли Хюрем. – Не може нейната дъщеря да е толкова глупава. Подслушва зад завесата заедно с баща си клюките в Дивана, разговаря по държавни въпроси, изучава везирите до девето коляно, плава на бойни кораби, мечтае за разширяването на османската територия в новите земи, готви се да иска от падишаха да бъдат построени още шестдесет нови галери, ум има за всичко, всичко разбира, всичко знае, а не надушва надвисналата над главите ни огромна заплаха.“