![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
„Сама си го потърси!“ – си рече Хюрем и направо отсече:
– Подготовка за сватба! Малко е рано, но... Решихме, вместо да се притесняваме после от бързане, полека и спокойно да се подготвим отдалеч!
Настана сгъстено до свръхнапрежение мълчание, сякаш можеше да го пипнеш с пръст. Михримах не трепна. Лицето й беше абсолютно безизразно. За миг Хюрем изпадна в паника пред това безмълвие, пред тези безизразни очи.
– Сватба ли казахте, мамо?
– Сватба! – кимна с глава Хюрем.
Приближи се и седна до нея, взе ръцете й в длани. Майка и дъщеря кръстосаха погледи.
– Дойде ми до гуша от тези момчета! – обади се Михримах. – Пак ли ще се прави сюнет? Но Джихангир не е ли още много малък, мамо?
Хюрем се поизкашля.
– Не е сюнет... Има още време дотогава!
– Не е ли сюнет!? Каква е тази сватба тогава?
Замълча. Неочаквано лицето й просветна.
– Хееей! – опита се да потисне радостта си. – Кой се жени?
Този път мълчанието бе още по-тягостно. Михримах така и не получи отговор, прикова очи в майка си. Гледаха се още по-напрегнато и от мълчанието. Тогава Михримах разбра. Скочи като ужилена:
– Валиде, само не ми казвайте: твоята сватба! Само това не ми казвай.
– Михримах!
В тона на Хюрем мъмренето преля в заплаха: на мен така не можеш да ми говориш! Липсваше само едно нещо. И Михримах веднага го улови. Не търпя възражения!
– Аз не искам да се омъжвам!
– И защо?
– Не съм узряла още за това!
– Кой ти го каза? Навърши петнадесет. Момичетата на твоята възраст имат вече по две-три деца.
– Валиде!
– Време е и покрай теб да подскачат дечица.
– Виж ти! – тропна с крак Михримах.
– Не ми тропай c крак, дъще! Не можеш да ми се наложиш с тропане на крак.
– Не мога да повярвам! – повиши глас Михримах.
Сега дойде нейният ред да обикаля нервно из стаята. Внезапно се спря и с пламтящи очи погледна към майка си.
– Не бяхте ли вие, която само преди пет минути ми говорихте, че трябва да се впускам в държавните дела?
– Тъкмо затова искам да се омъжиш!
– Моля? Нещо не го разбирам.
– Нима нищо за разбиране. Женитбата на принцесите също е държавна работа.
Михримах се опита да потисне надигащия се в гърдите й гняв, но така и не успя.
– Ня-ма да се о-мъ-жа!
Хюрем се разсмя на настървението, с което дъщеря й при всяка сричка набиваше крак в пода. Вътрешно възкликна: „Как е възможна такава прилика!“
Михримах въобще не обърна внимание на гневните погледи на майка си, обърна се и тръгна към вратата.
– Казаx! – отсече, без дори да погледне назад. – Ня-ма да се о-мъ-жа!
– Баща ти вече си каза тежката дума!
Точно пред вратата Михримах се вкамени от ледения тон на майка си.
– Негово Величество султанът е на мнение, че вече е време единствената му дъщеря да се омъжи. Дори ми заповяда да й потърся подходящ съпруг.
Михримах се обърна. По лицето на Хюрем играеше непозната дотогава усмивка.
– Валиде, не се грижете за това! – Гласът й проряза стаята като кама – Не бяхте ли вие, която ми казвахте: „Ще разбереш как умната жена може да накара мъжете да направят какво ли не!“. Или не съм го чула добре? Умната жена изобщо не се захващала да преобръща света наопаки? Пак вие казахте: „Само успява да накара мъжа да го направи по собствено желание"- И аз ще постъпя така. Татко ще си оттегли заповедта назад.
– Още не знаеш кого съм ти намислила?!
– Не ми и трябва! Не искам да го знам! Каквото ще да става, аз няма да се омъжа. Ако ще да е и принцът на планината Каф от приказките на Шетарет баджъ!
Блъсна на вратата и излезе.
***
Бузите й пламтяха като в огън. Мерзука веднага разбра какво е станало вътре. Усети и какво й се пише, опита се да остави настрана платовете, които държеше в ръце, но не успя.
– Лельо! – изправи се пред нея Михримах. – Не се престаравай напразно! Няма да има никаква сватба!
Обърна се към струпаните зад гърба й придворни, слугини, търговци на платове и шивачи, които се споглеждаха смутени и объркани, и ги изгони:
– Хайде да ви няма! Отивайте си всеки откъдето е дошъл. Тук няма работа за вас!
Навалицата, изпълвала стаята досега, започна да се разрежда.
– Есма! – повика гувернантката си тя.
Девойката се отдели от множеството.
– Ела! Ние също нямаме повече работа тук!
Дори не дочака прислугата да отвори вратата. Напъна се да притегли тежкото й крило, успя, макар и доста трудно, и с твърда крачка напусна покоите на майка си.
Подтичващата подире й Есма я настигна:
– Принцесо, какво става?
– Не се прави, че не знаеш, Есма! Прекрасно знаеш какво става!
Девойката я погледна със смесица от страх и срам.