Право на милосърдие

Тръсна глава и се върна върху темата на разговора.

— Не съм, Арт — отговори на въпроса той. — Нито съм го чувал, нито съм го виждал. Предполагам, че е минал в нелегалност, може би е напуснал града. На негово място бих постъпил точно така…

— Означава ли това, че сте му дал съвет в този смисъл? — моментално го захапа Соума. — Къде е заминал?

Харди продължително го изгледа, после отново се извърна към Драйсдейл:

— Репортерите започнаха да го изнервят. А честно казано, и мен също…

— Значи сте разговарял с тях, така ли?

Харди умишлено запази както любезното изражение на лицето си, така и пълното си безразличие към въпросите на младия прокурор. И със скрито задоволство установи, че тази тактика го вбесява.

— Арт — извърна се към Драйсдейл той. — Чете ли онова малко материалче за мен и Шарън?

В тазсутрешната си рубрика „Слуховете на града“ Джеф Елиът намекваше за безуспешния му опит да постигне предварително споразумение с областната прокурорка и нейното огромно неудовлетворение от този факт. Франи я прочете по време на закуската, а после отбеляза, че той, както винаги, отново е проявил завидно умение да настройва прокуратурата срещу себе си. Което в крайна сметка не е толкова лошо за един адвокат по углавни престъпления, бе отвърнал Харди.

Франи посрещна изявлението му с вдигнати вежди. Съпругът ѝ винаги използваше точни и ясни думи. А това означаваше, че след като нарича себе си „адвокат по углавни престъпления“, значи действително се смята за такъв.

Драйсдейл кимна, на лицето му се появи доволна усмивка. В крайна сметка Прат го беше уволнила съвсем наскоро, и той едва ли имаше причини да ѝ желае доброто.

— Тя допусна грешка — рече той. — Не би трябвало да говори за това, преди сделката да стане факт. Страхувам се, че не прояви особена проницателност, а по-скоро обратното — изяви се като надут бюрократ… — Усмивката му се разшири: — Бедната жена, мъчно ми е за нея… Но ти, Диз, положително си на първо място в черния ѝ списък, да знаеш!

— Ще се оправя — отвърна Харди, изпитал дълбоко вътрешно удовлетворение от начина, по който се провеждаше разговора. После най-сетне реши да обърне внимание на Соума: — Ще отговоря на въпроса ви, Гил… Наистина изпитвам известни затруднения да открия Греъм. Както знаете, благодарение мъдростта на госпожица Прат, срещу него няма повдигнати обвинения и той е свободен гражданин… — Усмивката му обхвана всичко наоколо: — А ние живеем в свободна страна, нали?

— Обвинение срещу него вече има — отсече Драйсдейл. — И ти трябва да го предадеш в ръцете на правосъдието.

Новината не беше неочаквана и Харди я възприе напълно спокойно.

— Какво по-точно е то? — попита той.

— Предумишлено убийство при утежняващи вината обстоятелства.

Лоша новина, макар Харди да я беше предвидил с точност до последната запетайка.

— Но едва ли ще поискате смъртна присъда, нали? — попита той.