Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
В. А. Тур.
30 юни
Тур си допи чая и разсеяно извади пакет „Беломор“.
— Веня… — започна укорително Клавдия Степановна и Вениамин Аркадиевич моментално се засрами.
— Извинявай, скъпа, обърках се, на работа непрекъснато пуша на бюрото… — Той стана и тръгна към балкона.
Клавдия Степановна решително му препречи пътя.
— Веня, объркването не беше случайно. Извинявай, че се намесвам, но никак не ми харесва всичко това. Само за работата си мислиш. Разбира се, по-добре работохолизъм, отколкото лентяйство, но и той не е много хубаво нещо. Трябва понякога и да се почива! Нека да постоим тази вечер спокойно, да погледаме хубав филм по телевизията, сега четох в програмата… — Тя се протегна за вестника с телевизионната програма.
Вениамин Аркадиевич виновно запристъпва на място.
— Добре, Клава, само да почне филмът… да речем… след час, а? А аз ще постоя мъничко след вечеря, ще поразмишлявам по делото…
Клавдия Степановна въздъхна и се отмести от балконската врата. Тя познаваше това „мъничко“ на мъжа си: съчинява някаква версия, започва да я опровергава, спори сам със себе си, скача с искрящи очи, нима в такава минута една добра жена ще вземе да откъсва мъжа си от работата му… Изглежда, сама ще си гледа филма. Впрочем, какво пишеше в програмата? Няма нищо хубаво. По-добре да полегне и да почете някоя книга.
Едно от работните места на Тур през лятото беше на балкона — обзаведе го още преди няколко години, за да може да не се отказва и от цигарите, и да не вреди на здравето на жена си. Там имаше старо бюро, останало от времето, когато синът им беше ученик, едно окъсано кресло, върнато от заточение на вилата, и на стената висеше китайска лампа щипка. В чекмеджетата на бюрото държеше най-необходимото: огромен запас „Беломор“, купен на едро за жълти копейки почти преди година от пазара, и дневника му, той помагаше на следователя да систематизира хаотичните версии.
През деня цялото това богатство, скрито от дъжда с найлон, изглеждаше доста жалко, затова пък вечер, когато Тур работеше, беше удоволствие да го наблюдаваш от улицата. Седнал човекът под светлината на лампата, драска нещо старателно в тетрадката — съвсем сигурно е творец с главна буква! Минувачите може и да си мислят, че е писател…
Вениамин Аркадиевич дръпна найлона от работното си място, нави го внимателно, сгъна го на руло близо до бюрото и през прозореца подаде на жена си шнура от лампата. Клавдия Степановна почти по навик мушна щепсела в гнездото на удължителя и се върна на мивката да мие съдовете, а Тур с удоволствие запали цигара.
Той почти никога не вземаше вкъщи материали от делата, които водеше: книжата ограничаваха свободния ход на мисълта му, караха я да се препъва в дреболии, често му пречеха да забележи главното. А версиите, които се оформяха в главата му без участието на странични документи, бяха доста стройни, обмислянето им му доставяше само удоволствие, а като отидеше на работа, можеше да се заеме и с книжата, които по правило потвърждаваха съображенията му. Е, понякога и ги опровергаваха — но всяко правило си има изключение.
Вениамин Аркадиевич извади от джоба си скъпата писалка, подарена от сина, измъкна от чекмеджето доста оръфан дневник и постави върху чистия лист цифричката „едно“ със скобка — значи точка първа.
И тъй, точка първа. „Посещението в тенисната федерация“.
Вениамин Аркадиевич изгуби целия днешен ден в безполезни разговори с чиновниците от тенисната федерация и какъв е резултатът?
Съратниците на „невинно убития“ Тарасенков старателно се правеха на опечалени. Първият заместник, а сега изпълняващ длъжността председател, с всички сили изтръгваше от себе си фрази от сорта на „той беше човек с най-чиста душа“, „скръбта никога няма да напусне сърцата ни“ и прочие.
Обстановката подсказваше, че федерацията не е в бедствено положеше. Щом тук цари такава искрена любов, явно Тарасенков не е мошеничил зад гърба им, в противен случай щяха веднага да го натопят и да играят хоро на гроба му. „Скърбят“ — значи не искат следствието да се намесва в работите им, със сигурност мислят да завършат започнатото от шефа.
Разбира се, не показаха никакви документи — е, Вениамин Аркадиевич не се и надяваше. Лошо, документите непременно трябва да се вземат. Но докато няма солидни доказателства, че причината за убийството е именно финансовата дейност на асоциацията, няма да получи разрешение за изземане на документите.