Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Точка втора: „Марков“.
Ще смятаме за установено, че Марков е бил спонсор на Купата на Кремъл. Щом и двамата с Тарасенков са попаднали под куршумите и са загинали, значи има голяма вероятност това да не е било обикновено спонсорство, имащо за цел само да рекламира бирените заводи на Марков.
Въпрос: за какво е бил нужен Тарасенков на Марков?
Отговор: Тарасенков е бил нужен на всички, които желаят да укрият данъци — всички, които не са имали други подобни познанства. Разбира се, кагебистът и служител на ФСС Тарасенков е бил в немилост, но въпреки това връзките му в най-полезните сфери са се запазили. Да допуснем, че един такъв Марков, собственик на множество бирени заводи, иска данъчната инспекция да не се заяжда с него — така, да не разглежда много внимателно документите и да го пусне по живо, по здраво. Трябва да се уговори с някого. Но не може да отиде в данъчното, да размаха пачката с доларите и да се провикне: „А на кого да дам тука подкупа?“. Нужен е човек, който е на „ти“ с данъчната полиция. Например Тарасенков.
Марков пристига с въпросната пачка долари при председателя на тенисната федерация Тарасенков и казва: ето ви пари за провеждането на Кремълската купа. И между другото подмята: така и така, данъчната инспекция не ме оставя на мира, не знам какво да правя… А Тарасенков пита: „Вие, драги, искате ли отчетни документи — колко и за какво сме изхарчили от вашите пари? Или ще минем без тях?“. „Разбира се, че ще минем без тях — какво говорите, защо ни е тази отчетност…“ — отговаря Марков. И край. Нищо не е казано директно, но всичко е ясно: биреният барон е спасен от придирчивите инспекторски проверки, а Тарасенков ще изхарчи от Марковите пари три рубли за два транспаранта, да украси стадиона, а останалите ще сложи в джоба си.
Ох, все пак непременно трябва да имам документите на тенисната федерация.
Извод: Тарасенков играе заедно с Марков — това са Великите Комбинатори.
И какво от това?
Наистина, какво от това? Каква разлика дали Марков и Тарасенков са бандити, или не са? На Вениамин Аркадиевич му беше ясно дори без всякакви доказателства, че Марков и Тарасенков са бандити. Сега трябва да изясни кой може да е поръчал убийството на самите бандити, а това не е лесен въпрос. Няма да е данъчната инспекция, която не е могла да пипне Марков, не са и онези, които Тарасенков е обирал… Между другото, кого е обирал Тарасенков — това е философският въпрос. Пак изобщо не отричаше факта, че Тарасенков е крадял от държавата. Наистина не го и потвърди, но Тур ще го притисне по въпроса. От държавата значи — в крайна сметка от пенсионерите… Не е сигурно, че ако тези пари не ги беше откраднал Тарасенков, нямаше да ги открадне някой друг, но това вече са детайли. А Тарасенков преспокойно е обирал именно пенсионерите. Така че е заслужил участта си — направи извода Вениамин Аркадиевич и премина на следващата точка.
Сега оставаше да приобщи към двамата мафиоти пострадалата заедно с тях Арбатова — от това съчетание непременно ще излезе нещо.
Точка трета: „Арбатова“.
„В хода на разследването се изясни, че Арбатова и Марков са имали интимни отношения. О, господи, не пиша отчет. Е, имали са и какво? Не са ги премахнали от ревност я, щеше да заприлича на детска градина. А Тарасенков е попаднал случайно под куршумите — аха, минавал оттам. Дали да не опитам да напиша любовен роман? Както съм затънал в разни глупости.“
— Клаава, Клаава! — извика Тур към тъмната кухня.
Клавдия Степановна го чу от стаята си и бързо дотича в кухнята.
— Да не се е случило нещо?
— Нещо важно ли ти прекъснах? — попита виновно Вениамин Аркадиевич.
Клавдия Степановна се усмихна и излезе на балкона при него. Той веднага отстъпи на жена си креслото, но тя поклати глава и се подпря на перилата. Тур застана до нея.
— Как мислиш, ще мога ли да напиша един любовен роман?
— Каквооо? — Клавдия Степановна се закашля и погледна подозрително мъжа си: — Ти да не си се влюбил случайно?
— Е, Клава, не си добре… На кого съм нужен аз, старият глупак, освен на теб? Просто изграждам версии — една от друга по-ярки. Само сядай и пиши роман.
— Веня, няма нужда да пишеш любовен роман. Защото, все едно, ще излезе с милиционерски уклон, права ли съм?