Време на мъчения [bg]

— Показвал ли е признаци, че може да се интересува от такъв тип порнография, преди да открият снимките?

— Не. Смятате ли, че щях да остана с него, ако подозирах?

— Някои хора го правят.

— Не и хората като мен.

Не, помисли си Паркър, определено не хората като вас.

Медоус беше достатъчно проницателна, за да се досети, че човекът пред нея е имунизиран срещу всяко обаяние, което тя си мислеше, че притежава, и достатъчно умна, за да осъзнае, че появата му в магазина не вещае нищо добро за нея.

— Ако ме извините, в момента съм доста заета. Чака ме много работа.

Тя му посочи вратата и го зачака да си тръгне. Не искаше да му обръща гръб. Трябваше да се увери, че си е отишъл, след което щеше да заключи вратата и да затвори магазина до края на деня. Можеше да се измъкне през задния вход и по-късно да се върне да си вземе колата. Той обаче вероятно знаеше адреса й: щом беше намерил магазина, със същата лекота би намерил и дома й. Можеше да отиде на кино следобеда или дори да преспи в мотел през нощта с надеждата да му омръзне да я дебне.

Мъжът обаче не помръдна, като че ли въобще не я беше чул и не забелязваше колко й е неприятно упоритото му присъствие. Тя реши да изостави любезностите.

— Кажете ми, защо сте тук?

— Бившият ви съпруг е изчезнал.

— Нали току-що е излязъл от затвора? Как може да е изчезнал?

— Не се е явил на уговорената среща с надзорника си. Дрехите и вещите, които си е прибрал от склада, са все още в апартамента му.

— Може да е… духнал. Нали така се казва?

— Трудно е да духнеш без пари. Съпругът ви е оставил и малкото си пари в банката, а не разполага с дебитна или кредитна карта.

Нора скръсти ръце. Белите й зъби хапеха долната устна, като че ли поради липсата на друго, беше склонна да се самоизяде. Изчезването на Джеръм Бърнел явно беше новина за нея, но реакцията й не беше твърде изненадана. Паркър си помисли, че не е знаела, но го е очаквала.

— И какво общо има това с мен?

— Родена сте в окръг Пласи, Западна Вирджиния.

Ето го: лекото потреперване.

— Е, и?

— Познавате ли човек на име Харпър Грифин?

Издишане. Доловимо.

— He.

И лъжа.

Всички тия приказки как хората поглеждали надясно, когато измислят лъжа — или пък наляво, Паркър не можеше да запомни, а и му беше все едно, — бяха абсолютни врели-некипели: полъх от псевдонауката, наречена невролингвистично програмиране. Лъжецът се издаваше с паузите или липсата им: или твърде дълго се замисляше, или въобще не го правеше. Паркър виждаше как Нора Медоус претегля възможностите си и решава, че най-добрата й надежда е да излъже.

— Сигурна ли сте?

— Не ставайте груб, господин Паркър. Говори за лошо възпитание.

— Лъжата, за сметка на това, е универсално достойнство.