![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Ах, сеньор, за Бога, не ме убивайте. Вземете по-скоро меча ми, давам ви го и така се признавам за победен в тази битка.
Ланселот му обещал, че ще му пощади живота, ако обясни защо на всяка цена иска да целуне девойката.
— Сеньор, бях принуден да го сторя и ще ви кажа причината. Все още не са изминали петнадесет дни, откакто се озовах на един турнир, в който взеха участие редица добри рицари. Дадоха наградата на един от тях, когото обявиха за най-добрия от всички въпреки изключителната му младост. След него избраха дванадесет други измежду тези, които, по общо мнение, са се отличили най-много. Сетне сервираха на масите. В този момент настаниха и добрия рицар на златен трон, а дванадесетте избраници седнаха срещу него. След като се нахраниха, дванадесетте рицари дадоха по един обет — всеки, какъвто си беше избрал. Първият обяви публично, като даде честната си дума, че ще се сражава срещу всички рицари, които срещне през годината, поставил крака си върху шията на коня. Вторият на свой ред също даде обет, сетне и третият. Когато трябваше и аз да говоря, тъй като бях един от дванадесетте, обещах че тази година няма да срещна девойка, която язди под закрилата на някой рицар, без да я целуна насила, или ще се бия срещу рицаря, докато един от нас победи. Такъв беше обетът, който дадох в плен на лудостта си. Ала някои се оказаха още по-безразсъдни. Един от тях се похвали, че ще отвлече кралица Гениевра, водена под закрилата на четирима рицари, които и да са те.
— Бога ми — обадил се Ланселот, — този рицар не е бил много здравомислещ с подобен обет, както и вие с вашия. Все пак, добре изпълнихте вашия, тъй като се признахте за победен. Затова ви връщам свободата в замяна на следната услуга. Отидете да предадете на крал Бодмагю, че Ланселот от Езерото го моли за прошка, задето е убил сина му Мелеаган. Сега бих искал да узная вашето име, ако благоволите.
Другият отвърнал, че се казва Патридес със Златния обръч. Ланселот отрязал парче от копринената си одежда и му превързал раната, за да не кърви много. Докато потеглял, Ланселот го попитал за името на младия рицар, който победил в турнира.
— Сеньор — рекъл той, — казва се Боорт Заточения.
При тези думи Ланселот изпитал върховно задоволство. Той помогнал на рицаря да възседне коня си и го благословил. Другият сторил същото. Ланселот качил девойката на седлото, която била слязла от коня, за да си почине. Сетне пришпорил своя и продължили пътя си. Така двамата яздили до Стражата на мъките. Местните хора я наричали Стражата на радостта106, ала чужденците знаели замъка със старото му име.
96. Погребението на Галео в Стражата на мъките
Излишно е да питаме дали Ланселот бил натъжен, когато пристигнал там и видял тялото на Галео. Всички присъстващи мислели, че ще издъхне на място. Веднага щом обитателите на замъка го разпознали, започнали да го утешават, тъй като били натъжени от неговата мъка. Той заповядал да издигнат незабавно възможно най-величествения гроб.
— С каква цел, сеньор? — попитали те.
— Искам тялото да бъде положено там.
— За Бога, сеньор — обадила се една възрастна дама, — в този замък се намира най-разкошната гробница на света, ала ние не знаем точното й място. Ако искате да я откриете, трябва да свикате всички възрастни хора тук. По този начин ще научите цялата истина, поне така се надявам.
Ланселот последвал съветите на дамата. Той събрал най-възрастните местни хора и ги оставил да обсъждат заедно. След като приключили, се явили пред него и му заявили, че въпросният гроб се намира под един олтар в главния параклис.
— Знайте, че от него по-пищен няма на света. Той е бил построен за сарацинския крал Нарбадук, на когото е принадлежал този замък преди пристигането на Йосиф Ариматейски. Погребали краля в този гроб, който почитали като свято място. Ала след като християните нахлули в града, тялото било извадено оттам и захвърлено в рововете отвъд стените. Оставили гроба на мястото му и впоследствие той никога не е бил местен.
Историята се харесала много на Ланселот. Той накарал да изровят саркофага от гроба. Щом го видял, започнал да го разглежда внимателно. Истината е, че не бил направен нито от злато, нито от сребро, а бил изцяло изработен от скъпоценни камъни, толкова фино свързани един с друг, че изглеждало невероятно човешко създание да стои в основата на подобно творение. След като го пренесли до мястото, където Ланселот открил изписано името си, той лично положил в него тялото на Галео, облечен във всичките си доспехи, както повелявал обичаят по това време. След това го целунал три пъти по устата, обезумял до такава степен от мъка, че сърцето му за малко да спре. Завил го с луксозен копринен плат, украсен със злато и скъпоценни камъни, и поставил плочата най-отгоре. Веднага след това потеглил, като благословил хората от замъка. Продължил пътя си и яздил до двора на крал Артур, който тогава бил в Камелот.
106
Ще напомня, че името на замъка се променя, след като Ланселот побеждава десет рицари и слага край на злата магия. Вж. също бел. 772.