Адвокат за милиони [bg]

— Прекаляваш, Коз! — намеси се Хюит.

— Не, не, Робърт — отвърна Портър. — Въпросът е резонен. — Той се усмихна. — През осемдесетте и деветдесетте работих с него по няколко случая, засягащи организираната престъпност. Но нямах никакъв досег до компрометираната програма с тайните информатори. Участвах в делото срещу Анджело и подчинената му фамилия Патриарка. Събраните доказателства се базираха на информация, разкрита от господин Бългър и други от неговото обкръжение. Но аз никога не съм имал собствена мрежа от информатори. И дори не съм предполагал откъде и по какви канали набираме информацията си. Агент Конъли пазеше тази информация за себе си. Така за добро или лошо аз никога не съм се замесвал в незаконни действия. Повярвайте, ми, този въпрос беше разгледан подробно от бюрото, преди да одобрят финансирането на Програмата за борба с кражбите и трафика на произведения на изкуството.

— Сигурен съм, че е било така.

— И както виждате, те са преценили, че съм подходящ, за да ми възложат да оглавя новия отдел. Това би трябвало поне малко да ви успокои.

— Трябва ли?

Портър се усмихна.

— Вие не ми приличате на човек, който има навика да си губи времето. Затова вероятно имате доста основателна причина, за да дойдете чак тук и да задавате въпроси за обира в „Гарднър“. Прав ли съм?

Козловски се приведе напред.

— Разбрахме, че наскоро е била направена оферта за продажба на картините — каза и отново вдигна очи към Портър. — Вярно ли е?

Дребничкият агент неловко се намести в стола си.

— Много сте директен. Моите поздравления, детектив. И откъде го разбрахте?

— От директора на музея — Бакстър. Вярно ли е?

Портър направи кисела гримаса. „Или се ядоса, или има запек“ — каза си Фин.

— И при какви обстоятелства господин Бакстър ви го каза? — попита той.

— При никакви — отвърна Козловски. — Зададохме му няколко въпроса за обира.

Портър продължаваше да се мръщи. Скръсти ръце и наведе глава.

— Изрично предупредих господин Бакстър да не разкрива тази информация на никого — продължи. — Това е от изключително значение за разследването. Сега разбирате ли защо съм така изненадан, че се е разприказвал пред вас, господин Козловски?

— Сигурно не ви е разбрал добре — отговори той.

— Сигурно. А не е ли по-вероятно да сте се представили за служители на реда или да сте оставили у господин Бакстър впечатлението, че официално участвате в разследването, а?