Червена мъгла [bg]

Той прави бърз разрез със скалпела от ключица до ключица и надолу по дължината на тялото.

— Ще й направим проба за изнасилване. Ще я обработим за всяко проклето нещо, за което се сетим — решително казва Колин и започва да дърпа кожата назад, като натиска скалпела с десния си показалец.

— Кой шкаф? — питам. Той ми посочва с окървавения си пръст.

Намирам комплекта за вземане на физически улики и преглеждам трупа за изнасилване, вземам проба от всички отверстия, снимам и слагам етикети на всеки плик.

— Ще взема натривка от вътрешността на носа и устата й за токсикологичните проби — казвам на Колин. — Ще предам и коса.

Той сваля ребрата и ги пуска в пластмасова кофа до краката си. Помощникът му, Джордж, влиза и донася филмите. Закрепва ги към осветените рамки, а аз се приближавам да погледна.

— Стара фрактура на дясната тибия. Нищо ново. Типични артритни промени.

Местя се от кутия на кутия, оглеждайки яркобелите кости и сенчестите форми на вътрешните органи.

— Има солидно количество храна в стомаха. Не бих очаквала подобно нещо, ако е закусила в пет и четирийсет сутринта и е умряла по обед, около шест часа по-късно.

Връщам се до масата и вземам скалпел.

— Нещо, което кара храносмилането да спре. Последната вечеря на Бари Лу Ривърс била несмляна. А другите две? — Имам предвид Шаная Плеймс и Рия Абърнати.

— Имам само смътни спомени, но, да — несмляна храна. Със сигурност, в случая Бари Лу Ривърс. Реших, че причината е стрес — отговаря Колин. — Виждал съм го и преди при екзекуциите. Затворникът изяжда последната си вечеря, която остава несмляна заради страха и паниката. Не разбирам как въобще ядат. Ако ме очаква екзекуция, мисля, че не бих могъл да хапна нищо. Ще искам само бутилка бърбън и кутия с кубински пури.

Правя разрез в стомаха и изсипвам съдържанието му в една кутия.

— Е, определено не е яла онова, което ни казаха, че е било донесено в килията й рано сутринта.

— Няма яйца и овесени ядки? — пита Колин и поглежда съдържанието на стомаха, докато вдига черния дроб от купата на кантара и взема дълъг нож за аутопсии.

— Двеста и осемдесет милилитра, с парченца от нещо, което прилича на пиле, спагети и някакво оранжево вещество.

— Оранжев плод? Може би е имало портокал на таблата със закуската.

— Не е такова оранжево — отговарям. — Не виждам следи от плод. Прилича на сирене и е същия цвят като оранжевото вещество, което намерих под нокътя й и по панталона й. Откъде може да е взела пиле, спагети и сирене тази сутрин?

— Леко увеличение на черния дроб, но не е зле за човек като нея. Средно при една трета от алкохолиците черният дроб е нормален — отбелязва Колин и се захваща с белите дробове. — Знаеш ли какво те прави алкохолик? Пиеш повече от лекаря си. Значи са ни излъгали за това, което е яла тази сутрин. Пиле и спагети, а? Нямам представа.

Той сваля дроба от кантара и избърсва окървавените си ръце с кърпа.