Червена мъгла [bg]

— Какво може да е имала предвид с това „сънлива“? — попитах, а надзирателката очевидно се подразни и повтори:

— Ами, сънлива. — Сякаш съжаляваше, че се е изпуснала, и искаше да си вземе думите назад.

Обясних й, че има разлика между „сънлив“ и „изтощен“. Физическата активност може да изтощи човек, както и болестта. Но сънливост означава да си замаян, да ти е трудно да си държиш очите отворени. Това може да се случи, когато човек е недоспал, но също и при други условия, например ниска кръвна захар.

Вместо отговор Слейтър погледна Тара Грим и ни каза, че Катлийн съжалила, че е яла малко преди да излезе в жегата и влажния въздух. Било възможно солидната закуска да е причинила стомашно разстройство и киселини, но Катлийн вечно се оплаквала от храната в затвора. Мрънкала, когато й носят храната в килията или когато се храни в трапезарията. Непрестанно говорела за храна — обикновено се оплаквала, че не е хубава или не е достатъчна. „Вечно хленчеше за нещо“, каза Слейтър, а тонът й и изражението й, докато говореше, ми направиха същото впечатление като Катлийн вчера. Слейтър беше загрижена за директорката, а не за истината.

— Какво прави Бентън? — питам Луси.

— Говори с офиса в Бостън.

— Нещо ново?

Имам предвид случилото се с Дон Кинкейд.

— Доколкото знам, не, но той изглежда напрегнат. Стои на рампата, където никой не го чува. Искаш ли да говориш с него?

— Не искам да ви задържам. Ще говорим, когато се видим. Не знам кой може да е тук.

Намеквам й, че може да се сблъска с Джейми Бъргър, която още не си е направила труда да отговори на телефонното ми обаждане.

— Тя може би ще има проблем — отговаря Луси.

— Предпочитам никой да няма проблеми. Не искам да се разправяте.

— Трябва да отида да платя горивото.

С Колин стигаме до моргата — бледожълта бетонна постройка без прозорци. От едната й страна има гигантски климатици и промишлен генератор, а от другата — товарна рампа. Зад оградата високи борове се полюляват от вятъра, а в далечината светкавици пробиват черните облаци. Виждам пелени от дъжд далеч на югозапад — страховита буря, която идва откъм Флорида.

Голямата метална врата е вдигната. Минаваме по голия циментов под към друга врата, която Колин отключва.

— Правим по две аутопсии годишно и пет-шест други, които приемаме след оглед — казва той; има предвид случаите, които обикновено му стоварват от женския затвор.

— Ако бях на твое място, щях да разгледам всички случаи внимателно. Поне откакто Тара Грим е директорка на затвора.

— Става въпрос най-вече за рак, хронични сърдечни заболявания, инфаркти и чернодробни проблеми — казва Колин. — Джорджия не е прочута с освобождаване по здравословни причини, ако затворникът е фатално болен. Не се нуждаем от проблеми. Осъденият излиза по-рано, защото умира от рак, а после обира банка или застрелва някого.