Червена мъгла [bg]

Още не знам как се озовах в тази таратайка, която вони на мазна храна от закусвалня, цигари и развалена риба. Поръчах на Брайс, офис мениджъра ми, да резервира надеждна кола, за предпочитане волво или тойота, с въздушни възглавници и джипиес. Когато един младеж на летището ме посрещна с бял товарен бус без климатик и дори без карта, му казах, че е станала някаква грешка. Но той ми показа договора с моето име, Кейт Скарпета. Обясних му, че се казвам Кей, а не Кейт, но не ми пука чие име е вписано в договора, защото не съм поръчвала товарен бус. Младежът, силно загорял и облечен с камуфлажни шорти, потник и рибарски ботуши, ми обясни, че ужасно съжалява. Не можел да си представи как е станала такава грешка. Очевидно имало проблем с компютъра. Би се радвал да ми даде друга кола, но това можело да стане много по-късно, а по-вероятно утре.

Засега нищо не върви според плана. Представям си как съпругът ми, Бентън, заявява, че ме е предупредил. Виждам го, наведен над кухненския плот снощи — висок и слаб, с гъста посребрена коса и изваяно хубаво лице. Гледа ме сериозно, докато спорим за идването ми тук. Едва сега и последните остатъци от главоболието ми изчезват. Не знам защо, част от мен все още вярва, че половин бутилка вино може да разреши всеки спор. Е, може и да е било повече от половин бутилка. Виното беше великолепно, леко и свежо, с аромат на ябълки.

Въздухът, който нахлува през отворените прозорци, е плътен и горещ. Усещам острата миризма на разлагащи се растения, солени блата и кал. Бусът се понася напред към сенчестия завой, където лешояди пируват с нещо умряло. Огромните грозни птици с плешиви глави излитат лениво, когато заобикалям трупа на миеща мечка. Във въздуха се носи отвратителната миризма, която познавам толкова добре. Няма значение дали става дума за човек или животно. Мога да разпозная смъртта отдалеч. Ако сляза от колата и огледам животното отблизо, вероятно ще успея да определя точната причина за смъртта му, кога е настъпила, как е било ударено и от какво.

Повечето хора ме наричат патолог, други — съдебен лекар, а понякога ме бъркат и с полицейски хирург. Всъщност съм лекар със специалност патология и подспециалности криминална патология и триизмерна радиология — използването на скенери, за да огледаш трупа вътрешно, преди да го докоснеш със скалпела. Имам и степен по право и съм полковник от резерва на въздушните сили към Министерството на отбраната, което миналата година ме назначи за директор на криминологичния център в Кеймбридж, Масачузетс, действащ съвместно с МТИ и Харвард.

Експерт съм в определянето на механизма на това, което убива, независимо дали е заболяване, отрова, лекарска грешка, нещастен случай, пистолет или импровизирано експлозивно устройство (ИЕУ). Всяко мое действие трябва да е безукорно от правна гледна точка. От мен се очаква да помагам на правителството, когато се налага. Давам показания под клетва. Всичко това означава, че нямам право да живея като повечето хора. Мога да бъда единствено обективна. Не трябва да имам лично мнение или емоционална реакция, независимо колко зловещ и жесток е случаят. Дори ако насилието ме е засегнало лично, като например опита да ме убият преди четири месеца, трябва да съм непоклатима като скала. Да запазвам хладнокръвието и решителността си.