Червена мъгла [bg]

— Нямаше следи по врата, но това може да се очаква, след като се е задушила с широко парче мек плат — казва Колин за Шаная Плеймс. — Нямаше наранявания по вътрешната структура на врата — това също не е необичайно при самоубийство със задушаване. При Рия Абърнати също нямаше рани и следи.

Както в случая с Бари Лу Ривърс, диагнозите му се базираха основно на историята и на процеса на елиминация.

— Това въобще не е патологията, по която искам да работя — мрачно заявява Колин, когато влизаме в стая с дълбоки стоманени мивки, червени кофи за биологични отпадъци, кошове и рафтове с предпазни дрехи. — Адски вбесяващо.

— Защо е била в затвора Рия Абърнати? — питам.

— Платила на някого, за да удави мъжа й в басейна. Трябвало да прилича на инцидент, но не се получило. Човекът имал огромен оток на тила и вътрешен кръвоизлив. Умрял, преди да падне във водата. А и убиецът бил любовникът й.

— Ами тя? Дали не се е удавила в клозета?

— Невъзможно. Затворническите клозети са плитки и дълги, водата е под нивото на чинията. Проектирани са така, че да предотвратяват самоубийствата, както и всичко друго в килиите. Можеш да се удавиш само ако някой те натиска надолу, но нямаше никакви следи, нито пък наранявания. Тя повръщала и се давела. Или пък се опитвала да повърне. Намекнаха, че страдала от булимия. И припаднала, или получила аритмия.

— При положение че е била жива, когато се е озовала в тази поза.

— Не ми е работа да предполагам — отговаря нещастно Колин. — Но нямаше нищо друго. Отрицателна токсикологична проба. Друга диагноза, основана на изключване.

— Символично — отбелязвам аз. — Съпругът й уж се удавил, а после тя умира с глава в клозета и на пръв поглед изглежда удавена. Шаная Плеймс обесва децата си, а после и себе си.

Припомням си как Тара Грим ми каза, че не можела да прости на никого, който е наранил дете или животно. А после добави, че животът е дар, който може да бъде даден или отнет.

— Бари Лу Ривърс е тровила хората със сандвичи с риба тон и е яла точно такъв на последната си вечеря — напомням му.

Нахлузваме непромокаеми престилки и ръкавели, терлици, хирургически шапки и маски.

— Харесваше ми повече едно време, когато не трябваше да си правим труда да обличаме всичко това — отбелязва Колин.

Звучи раздразнено.

— Не че не е трябвало — възразявам, като покривам носа и устата си с хирургическата маска. — Просто не знаехме, че се налага.

— Е, сега се тревожим за доста повече неща — казва той и усещам, че се чувства ужасно. — Вечно очаквам някакво кошмарно бедствие, за което не сме чували преди. Биологични оръжия. Нови болести. Не ми пука какво твърдят властите. Никой не е подготвен за голям брой заразни трупове.