Червена мъгла [bg]

— Веднага ще се върна — казва Чанг. — Трябва да взема някои неща от колата.

Ченгето се вторачва в увисналия от леглото труп. Приближава се и изважда радиостанцията от колана си.

— Стой там и не докосвай нищо — нарежда му Марино с предупредителен поглед.

— Хей, успокой се.

— Нищо не разбираш — избухва Марино. — Няма никаква шибана причина за присъствието ти тук. Не знаеш нищо, така че се разкарай.

— Господине, трябва да се успокоите.

— „Господине“? Да не съм някой шибан рицар? Не ме наричай „господине“!

— По-кротко — казвам му. — Моля те.

— По дяволите! Не мога да повярвам. Мили боже! Какво е станало, по дяволите?

— Трябва да ограничим достъпа до нея колкото е възможно повече — казвам на полицая. — Не знаем с какво точно си имаме работа. — Той се отдръпва с няколко крачки и застава до вратата.

Марино се вторачва в трупа, после отмества очи. Лицето му е силно зачервено.

— Имате предвид, че може да е нещо заразно? — пита полицаят.

— Не знам, но е по-разумно да не се приближавате и да не докосвате нищо.

Оглеждам внимателно трупа, но не виждам нищо, което да ми подскаже нещо. А липсата на каквото и да било определено ми говори.

— Луси и Бентън не трябва да влизат тук — казвам на Марино. — Луси не трябва да вижда това.

— Мамка му! По дяволите!

— Можеш ли да излезеш навън и да се увериш, че тя няма да се опита да влезе? Вратата на апартамента трябва да е затворена и заключена.

— Господи! Какво може да е станало, по дяволите? — повтаря той с разтреперан глас, а очите му са зачервени и блестят диво.

— Моля те, иди да заключиш вратата — нареждам му отново. После се обръщам към полицая, който е с къса червена коса и тъмносини очи. — А вие кажете на партньора си да остане навън. Не можем да направим нищо и не трябва да докосваме нищо. Смъртта е подозрителна, и това е местопрестъпление. Мисля, че става въпрос за отрова, и трябва да спрем веднага, докато нищо друго не е пипано. Предпочитам да не сте тук, защото не знам с какво си имаме работа — повтарям. — Но вие трябва да останете тук с мен.

Марино излиза от стаята и стъпките му отекват по дюшемето.

— Защо мислите, че това е местопрестъпление? — пита червенокосият полицай и се оглежда наоколо, но не помръдва от прага.

Няма желание да се доближи до трупа след всичко, което казах. А и никак не му се иска да стои в стаята.

— Освен чантата й в другата стая — добавя той. — Ако е пуснала в апартамента някого, който я е обрал, сигурно го е познавала. Как иначе би могъл да проникне в кооперацията?