Грозните [bg]

Давид горчиво се засмя.

— Само ние двамата ли? Срещу цяла орда извънредни?

— Те няма да ни очакват.

— Но как ще ги намерим? Никога не съм бил в град, но съм чувал, че са много големи. С повече от милион души население.

Толи си пое дълбоко въздух, припомняйки си отново първото посещение при д-р Кейбъл. Ниските, мръсно оцветени сгради в края на града отвъд зеления пръстен, сред фабриките. И един огромен безформен хълм наблизо.

— Знам къде ще ги заведат.

— Ама ти какво? — Давид се освободи от прегръдката й.

— Била съм там. В централата на „Извънредни ситуации“.

Настана минута мълчание.

— Мислех, че това е тайна. Повечето деца, които идват тук, даже не вярват, че извънредните наистина съществуват.

Тя продължи, ужасена от факта, че новата лъжа толкова лесно й дойде наум.

— Преди известно време направих един наистина гаден номер, който привлече специално внимание. — Тя отново вдигна глава срещу Давид, доволна, че не може да види доверчивото му изражение. — Промъкнах се в „Града на новите красиви“. Там живеят всички току-що оперирани и се забавляват през цялото време.

— Чувал съм за това. Там е забранено за грозни, нали?

— Да, това си е доста сериозно нарушение. Както и да е, аз носех маска и се натресох на едно парти. Те почти ме хванаха, затова свих една бънджи жилетка.

— Това пък какво е?

— Нещо като сърф, но го обличаш. Изобретено е за евакуация от горяща сграда, но новите красиви използват жилетките за забавление. Та, аз свих една жилетка, задействах противопожарната аларма и скочих от покрива. Доста народ пощуря от този номер.

— Вярно. Шай ми разказа цялата история, докато пътувахме насам и твърдеше, че ти си най-страхотната грозна на света — каза той. — Аз пък си мислех, че в града е голяма скука.

— Не си далече от истината.

— Но си се оставила да те хванат? Шай не ми каза това.

Новата лъжа се оформи в крачка, още докато говореше, но тя се опита да вмъкне в нея колкото може повече истина.

— И аз си мислех, че съм се отървала, но те са открили моя ДНК или нещо подобно. Няколко дни по-късно ме отведоха в „Извънредни ситуации“ и ме представиха на една ужасна жена. Мисля, че тя командваше там. Тогава за първи път видях извънредните.

— Наистина ли са толкова страшни отблизо?

Тя кимна в мрака.

— Те са красиви, без съмнение. Но видът им е жесток, тръпки да те побият. Първият път е най-зле. Макар че тогава само искаха да ме изплашат. Казаха, че лошо ще си изпатя, ако пак ме хванат. Или ако кажа на някого. Затова не го споменах пред Шай.

— Това обяснява много неща.

— За кое?

— За теб. Ти винаги си знаела колко опасно е тук, в Мъглата. Някак беше успяла да разбереш истинската същност на градовете, още преди родителите ми да ти кажат истината за операцията. От всички, които познавам, ти си единственият беглец, който наистина е схванал това.