Грозните [bg]

Мади и Аз

Давид толкова бързо мина със сърфа над хребета, че Толи очакваше всеки момент да падне. Тя впи пръсти в дрехата му с все сила, благодарна, че вече има обувки с грапави подметки.

— Виж, Давид, Шефа се е съпротивлявал, затова са го убили.

— Родителите ми също биха се съпротивлявали.

Тя прехапа устни и съсредоточи цялото си внимание върху това да се закрепи на сърфа. Когато стигнаха последната отсечка от трасето към къщата на родителите му, Давид скочи от дъската и се втурна надолу по склона.

Толи си даде сметка, че сърфът все още не е напълно зареден и се забави, за да го разгъне, преди да последва Давид; пък и нямаше никакво желание да разбере какво са направили извънредните с Мади и Аз. Но мисълта, че Давид ще е сам, когато открие родителите си, я накара да хукне след него.

Отне й няколко дълги минути, докато открие пътеката в гъсталака. Преди две нощи дойдоха тук по мръкнало и от друга посока. Напрягаше се да чуе Давид, но до слуха й не стигна нито звук. После вятърът смени посоката си и тя подуши дима, довян през гората.

Никак не е било лесно да се изгори такава къща.

Изсечени в планината, каменните стени и покривът не бяха богата храна за огъня. Явно нападателите бяха хвърлили някакво запалително вещество вътре. Прозорците зееха избити, а стъклата — пръснати върху тревата отпред; от вратата не беше останало нищо, освен няколко обгорели дъски, които се люлееха на пантите под напора на вятъра.

Давид стоеше на прага, неспособен да премине през него.

— Стой тук — каза Толи.

После прекрачи навътре и вдигнатата от вятъра пепел я заслепи отначало. Утринните лъчи на слънцето падаха косо, осветявайки носещи се във въздуха обгорели парчета хартия. Те се завъртяха около Толи, образувайки малки спираловидни галактики при преминаването й.

Дъските на овъгленото дюшеме се разпадаха под стъпките й, оголвайки скалата под тях. Някои от вещите обаче бяха оцелели при пожара. Помнеше мраморната статуя от първото си идване тук, а единият от килимите на стената висеше непокътнат, като омагьосан. Няколко чашки продължаваха да се белеят в дневната на фона на обгорелите мебели. Толи взе една от тях и разсъди, че щом те бяха оцелели при пожара, тогава едно човешко тяло би оставило много повече следи.

Толи преглътна сухо. Ако родителите на Давид са били тук, тогава нямаше да е трудно да открият останките им.

Още по-навътре в къщата, в малката кухня, висяха тенджери и тигани градска направа, окачени на тавана, а под саждите на места още проблясваше лъскавата им повърхност. Когато Толи зърна торбичка брашно и няколко сушени плодове, празният й стомах изръмжа одобрително.